Във тъмната и мразовита февруарска вечер само вятърът можеше да види какво става във тази прасковенна на цвят стая. Там в единия й край облегната на вратата и седнала на земята стоеше едно момиче. Тя е с кестненява коса и пъстри очи напълнени със сълзи. Стоеше във тъмното с една ролка тоалетна хартия(с която си бършеше сълзите) и телефон в ръка. И всеки път когато екранът на телефона светваше и се чуваше онзи дразнещ звук от съобщение във фейсбук, сълзите излизаха по-бурно и шумно. Така продължаваше цяла вечер и от време на време пишеше нещо в телефона си.
Всичките тези сълзи бяха заради едно момче, но не каквото и да е било момче, ами онова момче, заради което тя беше истински щастлива, да може понякога да се караха и да си се сърдеха, но накрая пак си бяха щастливи, това е момчето което тя обичаше, обича и ще продължи да обича. Но беше дошло време за тяхната раздяла. А денят беше 23.02.2014г. Това не беше най-ужасният й ден нито най-хубавия. Тя страдаше, и той страдаше(но тя не знаеше това), въпреки че той беше сложил последните и фатални думи за връзката им, че трябва да се разделят. Тя се казва Ема, а вече бившото й гадже - Остин.
YOU ARE READING
Светът на тийнейджърката
Teen FictionРазказ за реалния живот на едно момиче във гимназията