1 Глава

28 6 0
                                    

Рано сутринта майка ми ме извика, че ще закъснея за работа. Отговорих и , че идвам и , че изглежда много елегантна.Мама се притесняваше защото започваше нова работа при богато семейство , но я успокойх, че всичко ще бъде наред.Излязохме от вкъщи и отидох в сладкарницата в която работя там се срещнах с приятелката си Мира.Започнах да правя торта която трябваше да доставя.Приключих с тортата когато влезе момчето в което съм влюбена казваше се Даниел.Той много харесваше тортите ми затова идваше всеки ден в сладкарницата.Той ни каза добро утро,а Мира ми каза-Твоят дойде,а аз и отговорих - Как реши , че е моят.-Отиди и му вземи поръчката ми каза тя,но аз се притесних и не отидох, а Мира започна да си ни представя как сме заедно.Даниел дойде при нас и каза, че тортите ни са много вкусни, а Мира каза , че аз ги приготвям.Даниел ме поздрави и каза , че съм много талантлива.Опакавах му тортата и си отиде без да каже нищо.Шефа ме изпрати да доставя тортата и ми се ядоса защо още не съм тръгнала.Бързах за да доставя тортата навреме,но когато пресичах за малко една кола щеше да ме бутне.В паниката хвърлих тортата във въздуха паднах на земята, а тортата ми падна на главата.Идиота който беше в колата слезе и се притесни за колата си какво наглост . Казах му ,че щеше да ме блъсне и ми отговори ,че не трябва да стоя на пътя.Каза да се радвам, че няма щети по колата казах му моля мислиш  за колата си , а не за човека който щеше да блъсне.Той каза , че си нямам на представа колко е скъпа колата му.Казах му -Е и , а той ми каза, че немога да платя и една драскотина от колата му . отговорих му - че виновната не съм аз а той.Той каза , че пешеходците трябва да се движат по тротоара а не по път.-Що за нагъл тип си ти вместо да ми се извиниш ми се правиш на остроумен, а той ми каза , че аз трябва да му се извиня.През това време шефа ми звъна и си каза кой ще покрие мойте загуби.А идиота каза , че това е само една торта . Отговорих му , че това е тортата на 7 год дете което има рожден ден.Той отвърна,  че не го интересува и , че е загубил достатъчно време.Той се качи в колата си и му казах че ще подам жалба в полицията.Каза , че съм му надил главата заради една ефтина торта, тогава извади пари и ми ги предложи.Аз се ядосах и му счупих чистачките на колата, а той ми каза , че съм луда.Тогава ме хвана за ръката и му казах,  че сме квит.Тръгнах си и се върнах в сладкарницата,шефа беше много ядосан.Тъкмо си тръгвам , но шефа ме спря и ми каза , че съм уволнена.С Мира си тръгнах от сладкарницата бях много разтроена Мира също искаше да напусне и да започнем работа в Слънчев бряг.Мира каза , че има нови собственици и, че ще пита и за мен,но не знаех дали мама ще даде.Прибрах се у дома и казах на мама , че са ме уволнили тя каза нищо важното е , че съм добре.Казах и , че Мира ни е намерила работа в 5 звезден хотел и , че условията са много добри.Казах и - но , а тя каза - какво има сега Бела.Отвърнах и -нищо само , че хотела не е в града а в слънчев бряг.Тя ми отказа първия път , но и казах , че ако работя там ще мога да си платя семестрите за университета.Казах и -мамо моля те,мамо.Мама каза да не я гледам с жални очи и се съгласи.На сутринта си стегнах куфара и мама ме изпрати и каза да и се обадя когато кацнем.На летището се видях с Мира и отидохме към рецепцията на летището.Там ми казаха, че билета ми е продаден на друг и , че трябвало да пътувам с бизнес класа.Аз щях да отказа, но Мира ми взе билета.Седнах до Мира в самолета, но едно момче каза , че това място е негово.Момчето каза , че съм седнала на мястото му.Аз щях да го помоля да се сменим , но Мира каза , че съм се объркала.Попитах я - какво правиш, а Мира ми каза - ти какво правиш.Казах и - нали ти предложи да се сменим тя ми отговори -да, но не знаех,  че такъв сладур ще седи до мен и се преместих.Отидох в бизнес класа, а там се срещнах с идиота от вчера казах си ако това не е случайност.Той ми каза , че съм като конска муха , аз му казах да си мери приказките и ,че не съм умряла да пътувам с него.Трябваше да седнем един до друг и попитах ме стюардесата дали има други места. Тя каза не и ни помоли да седнем на местата си.Когато почти бяхме стигнали исках да се преместия до прозореца и го попитах дали може да си сменим местата,  а той каза не.Казах му - искам да гледам навън,  а той пак не и му отговорих -че е дразнител.Доближих се до него да видя през прозореца, но поднах на гърдите му. -Ще се сменим но при едно условие да ни ми говориш и да не ме докосваш ми  каза той.Аз му обещах и се сменихме.Когато стигнахме се бутахме кой да се вземе багажа. -Дано не се видим повече ми каза той и аз му казах, че се надявам да не се видам. С Мира се срещнахме и си взехме такси.В таксито и разказах за идиота,който ме преследва.

Сезона на любовта Where stories live. Discover now