New beginning, new life. ♥

Преди катастрофата.

        Името ми е Нина. След три часа е полетът ми за Лос Анджелис. Развълнувана съм. Преди две седмици получих писмо, в което пишеше, че съм одобрена за работата в този уникален град. Мечтата ми се сбъдна, най-накрая ще поема живота си в свои ръце.

        Вече съм в самолета, след броени секунди ще полетя към мечтите си. Билетът ми е за трета класа. Срещу мен виждам изключително красив непознат. ''Дано мястото му да е близо до мен'' - Мисля си.

        След няколко минути пилотът ни съобщи, че излитаме. Никога не бях пътувала със самолет. Почувствах се невероятно, а в същото време бях и изплашена. Имах предчувствие, че ще се случи нещо. Трябва да изгоня лошите мисли от главата си. 

      -Всичко ще бъде на ред. - Опита се да ме успокои някой. Красивият непознат, беше забелязал тревогата изписана на лицето ми. 

        -Дано да е така. - Въздъхнах аз и се усмихнах на непознатото момче.

        -Името ми е Алекс. - Каза той и отвърна на усмивката ми.

        -Аз съм Нина. Приятно ми е. - Казах аз, вече забравила за тревогата от преди малко.

       -На мен също, Нина. - Каза той.

       -Каква е причината за пътуването ти към Лос Анджелис? - Попитах аз, за да може да завържа разговор.

        -Родителите ми се разведоха и майка ми ме изпрати при баща ми и новата му приятелка. - Каза той, видимо натъжен.

        -Съжалявам.- Въздъхнах аз.

        -Не се тревожи, съжалявам че развалих и твоето настоение. - Каза той, докато се опитваше да върне усмивката на лицето си.

        ''Толкова е мил''- Помислих си аз.

        -Ами ти? - Попита той и ме погледна въпросително.

        -Какво ами аз? - Попитах аз, бях се унесла в мисли и забраих за какво си говорим.

        -Каква е причината да пътуваш, Нина? Толкова бързо ли забравяш? - Попита през смеха си той.

        -Попучих желата работа. Положих много усилия и получих това за което мечтая. - Казах аз.

        -Много се радвам за теб, поне един от нас ще бъде щастлив. - Каза той и се усмихна чаровно.

        Изведнъж, самолетът се разтресе. Огледах се, навсякъде настъпи паника. Стюардесите започнаха да крачат нервно и да казват на всички да си сложат маските. Усетих, че падаме, налягането се повиши. С нас беше свършено. Видях как опашката на самолета се откъсва. За миг се зарадвах, че не бях първа класа. Бях сигурна в наближаващата ни смърт..