New beginning, new life. ♥

Глава 1

        Усетих, че се събуждам. Отворих очи и се огледах. ''Така ли изглежда рая'' - помислих си аз. Изправих се. Осъзнах, че това не е рая. Намирах се на остров. навсякъде около мен се чуваха викове. Много хора тичаха, за да спасят останалите пътници, които нямаха нашия късмет и бяха паднали в океана. В следващия момент чух познат глас.

        -Нина, осъзнай се и ела да ми помогнеш да измъкнем хората, те се давят! - Изкрещя Алекс.

        -Идвам, Алекс. - Извиках, видимо обезпокоена.

        Затичах се към океана и скочих, въпреки че не мога да плувам перфектно, аз се справях. Чух вик и заплувах на там, откъдето идваше. Една жена се опитваше да се задържи над водата. Аз ѝ помогнах да излезе от водата, уверих се че е добре и се затичах отново към водата. Следващият, който спасих от удавяне беше мъж. Той се нуждаеше от изкуствено дишане, за да може да оживее. Аз и Алекс направихме всичко възможно, за да спасим колкото се може повече хора. 

        Беше минал около 1 час от катастрофата. Хората все още не се бяха успокоили. Чухме викове от джунглата.

        - Нина, трябва да отидем и да видим какво се е случило. - Каза Алекс.

        Аз просто кимнах и тръгнах след него.

        -Може да ни потрябва помощ, някой друг ще дойде ли? - Обърнах се и попитах аз.

        -Аз ще дойда. - Извика един мъж от групата на оцелелите.

        Тръгнахме към мястото от където се чуваха виковете.

        -Как се казваш? - Попитах аз, човекът който се съгласи да ни помогне.

        -Теодор, а какви са вашите имена?- Каза той и ни погледна въпросително.

        -Аз съм Нина, а това е Алекс. - Представих ни аз.

        Стигнахме до мястото и видяхме жена висяща от едно дърво. Доколкото видях, тя беше ранена. Опитах се да се покатеря на дървото за да ѝ помогна, но Алекс ми каза, че той ще се качи. Красавецът се покатери на дървото, а след него и Теодор. Жената беше на ръба на нервен срив. Видях колко е изплашена от всичко. Те и помогнаха да слезе от дървото и я пренесоха до плажа, при останалите оцелели. За щастие една от жените се оказа лекар и проми раната на Изабела (така се казваше жената която беше ранена). След това я превърза и я оставихме да си почине.

        Започна да се свечерява. Решихме да запалим сигнален огън и седнахме около него. Отначало всички мълчаха, но аз дадох идеята поне да се запознаем като за начало. Бяхме 37 оцелели от 118. Можехме да наречем себе си късметлии. Оставаше ни само да чакаме да ни спасят.

        - Аз съм Сам. - Представи се момче на около 18 години със сини очи и руса коса.

        -Аз съм Анджела. - Каза жена на около 30 години. Тя беше стройна със кафеви очи и руса коса.

        -Името ми е Стефан. - Продума с видимо отчаяние следващият, който беше наред да се представи. В сините му очи се четеше колко зле и отчаян се чувства заради това, че сме на безлюден остров.

        Изведнъж както си говорехме, от джунглата се чуха много странни звуци, наподобяващи рев на лъв. Всички се изплашиха и скочиха от местата си. В такъв момент трябваше само да останем спокойни. Но как? Какво ли ще изкочи от джунглата всеки момент? ...