what are you? {Minsung}

1-2

"-ХАН-извика Минхо след като приятеля му беше нападнат от друг като него
-МИНХО ПОМОГНИ МИ МОЛЯ ТЕ-извика също плачештия Джисънг
Кафявокоското не изчака втора покана и веднага го измъкна и изгони другото момче, но приблема беше че червените очи и дългите кучешки зъби се бяха показали на яве и ясно се виждаха
-М-Минхо какво си ти-каза леко оплашено и се отделечи от него
-аз...аз съм вампир-каза леко притеснено
-ти ти стой далеч от мен- отделечи се още повече от вампира
-Хан моля те не се страхувай от мен нищо няма да ти направя обещавам-понече да го хване но Джисънг го спря
-казах ти стой далеч от мен изчядие дакова не искам да те виждам повече-това беше последно то което каза преди да си тръгне"

Минхо рязко се събуди и целия беше в бод всичко беше само кошмар който го гони от толкова много време , толкова се страхуваше че ако каже на най-добрият си приятел че е вампир той няма да иска да го вижда никога повече , но мамка му толкова искаше да му каже тази тайна но така и не намираше смелост минаха 6 години от както с Джисънг са най-добри приятели и още не е намерил смелост смешно нали , още по гадно му стана когато почна да изпитва и други симпатии по него .

Обаче днес се бе решил че ще признае за тази тайна и се надява да го приеме, беше 7 часа сутринта и Минхо не успя пак да заспи. Беше събота и затова реше да пише на Хан да излязат защото надали ще е хубаво да му каже такова нещо и то по телефона

Хан Джисънг

Хей Хан искаш ли да излезем?

Изпратено в 8: 00

Добре в колко и къде?

Изпратено в 8:30

Ако искаш в 12 на парка до училище?

Изпратено в 8:32

Става е до тогава

Изпратено в 8:33

До после

Изпратено в 8:34

Край на чата

Имаше много време то тогава и затова реши да си направи закуска беше свикнал да яде човешка храна дори и почти да не го засиждаше пак стига дакото вечерта не отиде на лов, принципно пиеше само животинска кръв и много рядко човешка, родителите му бяха го отгледали така бяха доста добри като за вампири докато един ден ловците не ги хванаха и убиха, Минхо доста се обвиняваше за това все мислеше че е можел да ги спаси, още помни как точно се случи а беше още през 1890, 130 години минаха от тогава а той така и не можа да намери тези ловци а сигурно са мъртви от доста време.