𝑰𝒏 𝑬𝒖𝒑𝒉𝒐𝒓𝒊𝒂 𝑭𝒐𝒓 𝒀𝒐𝒖 /𝑱. 𝑱𝒌/ {𝙲𝙾𝙼𝙿𝙻𝙴𝚃𝙴}

1 глава

Гледна точка Симона

Здравейте, аз се казвам Симона. Аз съм българка с зелени очи и руса коса. Знам българсики, корейски и руски. Днес е първият ми учебен ден в новото училище. Ново защото се преместихме от Русия. Мразя да се местя, но работата на нашите го изискваше. На кратко, живяхме в България, но като станах на 12 родителите ми решиха, че трябва да живеем в Русия. Тъкмо свикнах с руския и се наложи пак да се местим. Намерих си приятели и бам... Местим се. ЗАЩО ЖИВОТА МЕ МРАЗИ??? Сбогувах ме се с ,,приятелите" ми (не ми бяха истински) и повече не съм ги виждала. Местим се в Южна Корея, но по-точно Сеул. Това до някъде ме зарадва защото обичам, не, О Б О Ж А В А М kpop-a. Днес както казах беше първият ми ден в новото училище и се надявам да се сприятеля със съучениците ми.

Станах и се оправих. Бях си накъдрила косата и бях с дънков гащеризон и бяла тениска. Влязох в първия ми час а именно ,,час на класа''... В Корея е много странно. Защо първи час имам час на класа? Учудих се, но все пак тръгнах на там. Влязох и бях посрещната от топлата усмивка на новата ми класна.

- Ученици, моля, запазете тишина. Това е новата ви съученичка. Моля те, представи се - каза и ми направи жест да започна да говоря. Сигурно си мислите, че не знам корейски толкова добре. Лъжете се както казах обожавам корейския поп и така започнах от много малка да уча корейски. Не знаех защо може би вярвах че някой ден ще ми потрябва. Е по трябва ми. Започнах да говоря.

- Здравейте, казвам се Симона. На 16 съм и съм българка. Надявам се да се сприятелим бързо! - казах накратко за себе си и погледнах госпожата.

- Добре. Можеш да седнеш до Jungkook - каза и посочи момчето на последния чин. Аз седнах до него и ми се стори много познат, но не знаех от къде.

°°°

По средата на часа беше на предела да заспи. Аз го побутнах.

- М? - попита сънливо той. Аз му се усмихнах.

- Не заспивай ще имаш проблеми.- казах аз с още по-широка усмивка, защото едвам си държеше очите отворени и беше много сладък така.

- Ами какво да направя като ми се спи?-попита. Аз го погледнах странно защото можеше да слуша госпожата вместо да дреме на чина.

- Ами например слушай госпожата. - казах, а той само се усмихна и каза.

- Много е скучно това дето говори. Ти се казваше Симона, нали?-попита той. Вече ми е забравил името, ама аз го казах преди 20 минути... Както и да е... Усмихнах се фалшиво и проговорих.