37 глава

124 11 2
                                    

Гледна точка Jungkook

- СИМОНА ОТВОРИ ВРАТАТА ЗА ДА НЕ Я РАЗБИЯ! - продължих да крещя. - Ти ме предизвика! - казах преди да разбия вратата. Гледката просто ме шокира!

Тя лежеше на пода с нож в едната ръка, а другата й ръка беше цялата в кръв. Беше си прерязала вените.

По най - бързия начин изтича до нея и я взех на ръце. Започнах да бягам с всички сили към болницата.

Стигнах и Симона я от караха в една стая. Аз седнах на един стол и зачаках нещо да се случи.

°°°

Минаха 4 часа откакто доидох в болницата и още никой не ме е извикал. Почвам да се притеснявам. Късно е часа е 21:34.

През това време в което чаках да доидат мислех за ужасната ми постъпка. Защо по дяволите трябва  да правя подобни простотии.

Не след дълго излезе една медицинска сестра.

- Добър вечер, господине! - поздрави ме тя.

- Добър вечер! - поздрави я и аз.

- Вие какъв сте на госпожата? - попита ме тя.

- Гадже. - оъсякох направо.

- Ох не знам дали можем да пускаме гаджета. В наредбата е написано само роднини.

- Моля Ви пуснете ме! - започнах да се моля.

- Ох, а защо ме я зарежете и не тръгнете с мен? - пипта и ми намигна.

- Никога! - казах и влязох в стаята без да ми пука. Видях я да лежи и да гледа в тавана.

- Махай се! - каза ми без да отделя поглед от тавана.

- Няма! - казах й строго. Тя ме погледна и очите й се насълзиха.

- Просто се махни! Ако не беше ти аз нямаше да съм тук! - каза като една сълза падна от окото й.

- Знам... - тя ме прекъсна.

- Не, не знаеш! - каза и след това стана като си разкачи системите.

- Какво правиш?! Ще умреш! - извиках.

- Аз искам да умра! - извика.

𝑰𝒏 𝑬𝒖𝒑𝒉𝒐𝒓𝒊𝒂 𝑭𝒐𝒓 𝒀𝒐𝒖 /𝑱. 𝑱𝒌/ {𝙲𝙾𝙼𝙿𝙻𝙴𝚃𝙴} Donde viven las historias. Descúbrelo ahora