Мрачна и студена зимна нощ. Така можеше да се опише в този момент природната картина на големия Ню Йорк.
Беше едва началото на януари и времето не щадеше никого. До преди няколко дни натрупаните с коледна украса магазинчета,вече бяха затворили. Хората бързаха да се приберат по домовете си възможно най-бързо.
Това беше Ню Йорк. Забързан град. Място пълно с много и различни хора. Кои добри,кои лоши.
В една тъмна уличка в края на този плашещо голям град се намираше бар Изгряващо Слънце. От вън изглеждаше просто като един обикновен бар,но зад тези врати се криеха неща,които дори и най-умния човек не би могъл да проумее.
Още с влизането в този бар те лъха силната миразма на алкохол и цигарен дим. Добре обзаведен и изкрящо чист този бар беше беда за всеки забъркал се с него. В един от достъпните само за персонала коридори се намираше голяма често черна врата с бели букви на нея гласящи "Мис Монобад,,.
Нямаше как човек да не забележи красивия,но и едновременно с това плашещ надпис. Карашете да искаш да разбереш какво се крие зад тази врата,но предизвикваше у теб достатъчно страх,че да не посмееш да се доближиш.
В тази мрачна стая се намираше момиче не по-голямо от 24 години. Русата и коса закриваше част от лицето ѝ,а слънчевите очилата не позволяваха да видиш очите ѝ. Сега може би се питате,защо някой ще носи слънчеви очила вътре. За нея това беше начин да покаже различието си,че тя е нещо много повече от другите на това място,но и помагаха никой да не разбере коя всъщност е тя.
Стойката ѝ беше изправена,а погледа си беше насочила към лаптопа пред себе си. В стаята се чуваше само натискането на клавишите и тихите удари на стрелкита на големия бял часовник. Гробна тишина беше надвиснала над мястото. Не можеше по никакъв начин човек да предположи,че момичето се намираше на само няколко стотин метра от силна музика и пияни до козирката тинейджъри и отчаяни възрастни мъже.
На вратата се почука и блондинката беше накарана да отклони погледа си от монитора пред себе си. Бързо оправи очилата си,така,че никой да не види очите ѝ.
-Влез.-каза тя и зачака да види кой прекъсна работата ѝ.
-Госпожице Монобад, господин Джеон е тук.-момичето каза,не смеейки да я погледне.
YOU ARE READING
<Hope not>
FanfictionОпасността в живота на Джени идва от всякъде. От работата ѝ до проблемите със семейството ѝ. Забъркала се надълбока в мафията,тя е наистина опасна,а истината за себе си която крие е още по интригуваща и от самата нея. До една вечер в която се запозн...
