В колата се чуваше тиха музика,която правеше пътуването наистина много приятно. Не беше толкова късно вечерта и все още се осещаше засиления трафик по главните булеварди в Ню Йорк. Всеки бързаше на някъде.
Джени тихо си припяваше,докато чакаше светофара да светне зелено и тя да потегли отново към къщата на родителите си. Определено обичаше да пътува. Много често просто се качваше в колата и караше на където ѝ видеха очите. Чувсташе се като свободна птичка,която няма никакви проблеми с,които да се занимава.
Забравяше да недоволните си родители,за досадната си сестра и да всички лоши неща в,които другата половина от нея се беше забъркала.
Когато колата ѝ спря пред голямото имение,тя бързо слезе и уверено закрачи към вратата. Голяма двойна бяла врата през,която всеки път влизаше с едно и също недоволство. Мразеше тази къща от дъното на душата си,мразеше и хората в нея.
Отдавна беше спряла да нарича това място свой дом. Изгруващо Слънце беше повече неин дом от колкото това голямо място.
Като малко се чувстваше като принцеса от приказките докато се разхождаше из дългите коридори. Слизаше по стълбите и махаше на прислугата както правеха принцесите. Живееше в такава лъжа. Вярваше,че е принцесата в този дом,а се оказа че никога този дом не е бил неин.
Още с влизането можеше да усети задушявящият аромат на много цветя. Майка ѝ много обичаше цветята,а за нея те бяха просто глупост. Защо ти е да се грижиш за него,което не може да ти даде нищо? Хвърляш времето си на вятъра.
Джени никога не беше ценила тези неща. Никога не беше виждала красивата страна на живота. А и живота не искаше да ѝ покаже колко красив може да бъде.
Насочи се към трапезарията където сигурно вече всички я чакаха. От тук можеше да чуе уживения им разговор. Явно си бяха добре и без нейното присъствие.
От далеч успя да види,че до сестра ѝ стои някакво момче. Може би малко по-голямо от него,но облечено много стилно и определено беше секси. Явно това беше новото гадже на сестра ѝ. Горкото момче определено го съжаляваше.
Определено той беше различен от останалите с които сестра ѝ излизаше. Винаги си намираше някои много сериозни и много вглъбени в работата. Точно това беше типа,който родителите им одобряваха. В него обаче имаше нещо различно,нещо което караше краката ѝ да се разтреперят. В очите му виждаше искри. Определено беше различен и това много се хареса на Джено.
KAMU SEDANG MEMBACA
<Hope not>
Fiksi PenggemarОпасността в живота на Джени идва от всякъде. От работата ѝ до проблемите със семейството ѝ. Забъркала се надълбока в мафията,тя е наистина опасна,а истината за себе си която крие е още по интригуваща и от самата нея. До една вечер в която се запозн...