The Blonde Is My Fetish ( Временно спряна )

3 глава

⚜

Въпреки трудно проходимия път по който минах,успях да пристигна навреме на работа.
Качих се на третия етаж, където беше работното ми място и оставих нещата си на него. Тъкмо седнах и началничката се показа от кабинета си, правейки ми знак да отида при нея. Така и направих.

- Добро утро!- поздравих влизайки в кабинета ѝ.

- Добро утро!- каза и сложи едни папки на бюрото си пред мен.

- Това са стари вестници за винтидж коли. Ще има изложба и ни е нужна добра статия за фирмата, която провежда събитието, с цел привличане на повече зрители. Вестниците може да ти помогнат.- обясни тя.
- И я искам до 9:00ч днес. Ще избираме най-добра статия. Добре е да го знаеш- допълни.

- Благодаря ви!Ще я имате до тогава. - отговорих и взех папката от бюрото.

- Силно се надявам- каза, поглеждайки ме строго.

Тя беше от онези строгите началници,онези командващите. Но е разбираемо, все пак отговаря за голяма компания като тази. Не би позволила да остави всички да бездействат.
Мен в началото не ме харесваше. И още е леко така,но сега на моменти е мила.

- ...амии това е всичко. Довиждане Мелани!- довърши заръките си.

- Довиждане госпожо Лорънс!- отвърнах ѝ и излязох от кабинета ѝ.

Такаа..беше почти 8ч. и имах един час да напиша статията. За това не губех и секунда повече,а веднага се залових за работа. Избрах снимка за началото на статията. Не разбирах от коли, но снимката не беше зле. После потърсих информация за фирмата организираща изложбата. Реших първо да я представя и след това да запозная читателите с мироптоятието, което ще се проведе.

...вече бях готова,а часът беше 8:53 за това без да губя време я изпратих.
Бях нервна за това дали ще изберат моята работа. Наистина много се постарах.

- Ей стажантката, донеси ми кафе,нека е чисто.- извика ми Клаудия,прекъсвайки мислите ми.

Тя беше на 30г.и вече утвърдена репортерка с 6 години стаж.
Иии да...освен стажантка бях и момиче за всичко. Не се оплаквах,избрах сама да се преместя от гр.Остин,където живеят нашите и да дойда тук. И не съжалявам. Те винаги са били недоволни от мен каквото и да направя.

- Да,разбира се.- казах докато ставах от бюрото си.

- И по живичко Мелани, нямам цел ден.- изкомандва ме тя.