Селин Рохо винаги е мечтала да има прост живот. Да си намери любящ съпруг и да отгледат заедно децата си в уютен, изпълнен с любов дом. Почти го е постигнала. Намерила е любовта в очите на Марсел и скоро очаква предложение за брак.
Но мечтите и се...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Селин замръзваше. Въпреки че бе едва средата на септември, студеният вятър върлуваше безмилостно из безлюдните улици на нощна Франция. Вече съжаляваше, че не послуша съвета на майка си и не си взе по-дебела връхна дреха. Селин въздъхна дълбоко и се сви по-надълбоко в тънката си пелерина. Нова струя леден вятър я обля и Селин почти се сля с каменната стена зад гърба си. Облегна глава върху студеното стъкло и погледна с копнеж към камината вътре в таверната. Въпреки тъмнината, Селин различи очертанията и, благодарение на тлеещия огън в нея. Тънки съчки в кехлибарено се търкаляха в пепелта, а около тях прескачаха искри. Когато затвореше очи, можеше да чуе припукването им и да усети топлината по замръзналата си буза. За първи път и се прииска смяната и да не бе свършила. Селин обви скованите си пръсти, около настръхналите си раменете и затърка в опит да се стопли. Помогна само в първите двадесет секунди. Топлината отново избяга, подплашена от нова струя леден вятър. Селин изръмжа от яд.
- Проклет да си, Марсел!
С Марсел си бяха уговорили среща. Трябваше да я чака пред таверната "Котешката дупка", точно в дванадесет, когато свършваше смяната и, но тридесет минути по-късно от негодника нямаше и следа.
С всяка изминала минута вятърът се усилваше, а с него и страхът на Селин. На улица бяха само тя и плъхът, който се въргаляше в отпадъците от близката кофа за боклук. Тя го погледна с погнуса, а гризачът вдигна космата глава и изцвърча гневно срещу нея, сякаш усетил отвращението и. Сетне се хвърли в краката и, тя отскочи назад, а викът огласи празната улица. Той мина покрай краката и и се стопи в надигащата се мъгла.
Обзета от гняв и разочарование, Селин стегна по-здраво връзките на наметалото си и със замръзнали крайници тръгна надолу по улицата.
Не можеше да повярва, че Марсел бе забравил! Говореха за тази вечер от седмици. Вечерта преди рождения и ден, последния и ден на деветнадесет. Той и бе обещал незабравима вечер. Селин тръпнеше в очакване и притеснително често си я бе представяла. Потънала в топлите му прегръдки и нежни целувки, опиянена от аромат му на гора. Марсел често излизаше на лов с баща си. Но вместо в него да се е пропие миризмата на кръв и пот, той миришеше на роса, трева и свобода. Селин обичаше този аромат. Само при мисълта за него на устните и цъфваше усмивка. Щяха да си отворят бутилка червено вино, от така пазената колекция на баща му и да си устроят вкусна вечеря на фона на цигулка. Вместо това Селин почти замръзна до смърт и бе нападната от плъх. Дори подозираше, че ще и предложи брак, но се бе объркала жестоко.
