||𝘾𝙧𝙖𝙯𝙮 𝙊𝙫𝙚𝙧 𝙔𝙤𝙪|| 𝙊𝙣𝙚 𝙎𝙝𝙤𝙩||𝘾𝙝𝙖𝙚𝙣𝙣𝙞𝙚||

Crazy Over You

Има моменти, в които хората не могат да контролират себе си. Не можем да контролираме емоциите си. Гнева се превръща не в оръжие, а в слабост. Тъгата става непоносима болка, която изливаме отново чрез гняв. Той се оказва ониверсалното чувства, с което да показваме негативните си емоции.

Джени седеше в стаята си напълно сама. Приятелката ѝ отдавна си бе тръгнала. Чудеше се какво да прави. Не можеше да разбере какво се случва с нея. Искаше да вземе ножа и да приключи всичко. Не издържаше на болката. Болката от това да гледа приятелката си да страда. Многократно се опита да я спаси от това, което вършеше. Уви. В главата на Чейонг бе само и единствено онова момиче. Момичето, за което тя мислеше ежеминутно, но и това, което е причината за състоянието ѝ. Колкото и да обичаше Лиса и Лиса да обичаше Чейонг, тя просто ѝ вредеше.

Накрая точно в три часа през нощта Роузи се прибра. Беше възможно най-тиха, но съквартирантката ѝ успя да я долови.

Отново поредния скандал. Този път дори чаши летяха. Както все път. Джени хокаше момичето, което обичаше повече от себе си, само защото бе притеснена за нея, а тя от нейна страна си знаеше своето.

Когато обаче Джени разбра, че момичето за което копнее вече принадлежи на друга и то точно тази, която най-малко я заслужава нещата загрубяха.

Момичето изпадна в критично състояние. Срина се на земята. Не можеше дори да се разплаче. Докато осъзнаеше какво се случва, Розе не забеляза, кога брюнетката е отишла в стаята си. Усещаше, че това не бе като предишните им спорове.

Надникна вътре и видя най-ужасяващата гледка, която би могла да зърне. Най-добрата ѝ притекла лежеше безжизнена на пода.

Чейонг изпадна в паника. Момичето държеше ръката на плуващото в малка локвичка кръв момиче и ридаеше. Чувстваше се виновна. Всяка една дума, която бе казала на Джени сякаш се бе врязала в сърцето и на двете им. Всяка една закана, всяка една обида.. Всичко се бе обърнало срещу нея.

През всички хлипания и пронизващи до болка викове за помощ, Роузи успя да долови последните изречения излезли от устните на трупа на момичето.

"Имаше мен... Защо ти трябваше някоя друга? Бях готова на всичко за теб.. Полудявах щом говореше за нея.. Полудявах щом разберех, че отново си с нея.. Полудявах щом вече знаех, че няма да си моя.. Бях полудявах по теб.. Искам да си щастлива.. Обещай ми го. Бъди щастлива.. Но не с нея.. Повярвай ми. Тя не те заслужава."

Джени галеше лицето на любимата си. Премести няколко паднали кичури коса, избърса няколко отронващи се сълзи от изкрящите очи на русокосата, и се усмихна лекичко.

В този момент Чейонг осъзнава какво се е случвало през цялото време. Тогава и нещо в нея и чувства ѝ се промени. Усети болка по-лоша и от тази на пробождането с ножа.. Разбра чувствата си. А щом се случи и това само легна до момичето, хвана ръката му и изрече...

"Обичам те, повече от себе си"

Затвори очи и заспа в дълбок сън..

~~

Докато русокосата държеше ръката на приятелката си, разхождайки се по улицата, долови звукът на сирените. Точно онези.. Помнеше ги ясно. Сирените, която я събудиха от сънят ѝ, в която бе отново щастлива с Джени. Но уви. Това бе просто сън. След като разтвори очи, тя отново бе зърнала безжизненото тяло на момичето до нея...

Сега Роузи бе щастлива с Джису. Спази обещанието към момичето, което ѝ показа какво е истинската любов.. Макар с цената на живота си.

~~

Може би и ние сме от части като Джени и Роузи? Може би всеки един от нас играе една от тези две роли в живота си? Може би сте Джени? Исплашено момиче, грижещо се за всичко около нея, но нямащо кой да се грижи за нея? Мълчащо и отдадено на хората, които обича?

Може и да сте като Чейонг. Мислите си, че помагате на хората, но сте егоисти към тези, които мислят за вас? Не отваряте очите си достатъчно за хора, които ви обичат? И може би ще трябва да платите скъпо за тях след като ги изгубите обаче.

Която и от тях да сте разберете едно. Винаги ще има човек обичащ ви повече от себе си. Трябва обаче да знаете кой е той, за да не стане твърде късно в даден момент. Бъдете смели.. Изразявайте емоциите си и не се крийте. Защото нищо няма да постигнете чакайки някой да ви послуша. Обичайте така, както за първи и последен път, защото наистина може да е за последен...