Решихме да ставаме от дивана и са отидем да ядем, че бях много гладна. След около 10- 15 мин си мислих да ставам,защото преключим с вечерята тъкмо да стана и мама каза да остана имала да ни казва нещо важно.
-Скъпа остани за малко имам да ти кажа нещо.
-Добре слушам- Казах и се върнах на мястото си
-Миличка момчето, което днес дойде е т...твоят годеник след един месец е сватбата- Каза тя и се усмихна
-Какво- Не мога да повярвам станах рязко
- Ще се омъжеш за него- Каза тя и стана също
-Мамо няма да стане кога пък го реши без да ме питаш
-Успокой се мила. Той е добро момче- Опита се да ме успокои
- Добре мамо тогава ми обясни някои неща като например тези От кога се познаваш с него? Кога реши да ме омъжиш? От колко време го планирате?
Дали Иво знаеше ли за всичко това,че ние едва преди няколко часа се видяхме в парка. Звънеца ме изкара от мислите ми и отидох да отворя. Там седеше Иво облечен спортно и се чудех какво прави тук.
- Какво правиш тук, ако си дошъл при майка ми да я викна- Казах малко ядосана от това дето мама ми каза
- Не съм дошъл при нея, а при теб
- Добре слушам какво ще ми казваш. Може да се каже,че бях видимо ядосана.
- Мирабел искаш ли да излезем
- Хубаво
Взех Мики и излязохме и се запътихме към парка беше красиво обичах разходките на открито. Вървяхме в пълно мълчание никой не проговори за това реших да го питам дали е знаел
-Знаеше ли,че ще се жениш за мен- Казах аз
- Да и честно казано съм щастлив
-Защо си щастлив
- Не знам как да ти обясня
- Ем обяснявай
-Значи планираме го от една година. Тоест родителите ни се познават близо 4 години може и повече постоянно те виждах, но не смеех да дойда при теб.
Бях изненадана от тези неща дето ми каза от толкова време планирали сватбата ми с Иво.
- А как така се блъсна в мен днес
-Не беше нарочно,но поне се запознахме
- Прав си- Отвърнах
-Виж знам,че е малко странно да се омъжеш за мен без дори да ме познаваш,но имаме време да се опознаем какво мислиш
Аз само кимнах и се съгласих с него продължихме разходката в пълно мълчание не смеех да го погледна. Мина около половин час и реших да го питам вече да се прибираме.
- Ади да се връщаме започна да стана тъмно
-Добре
Г.Т на Иво
През целия път мислих единствено за сватбата и за това,че ще е моя и никой друг няма да я има освен мен. Поглеждах я от време на време и беше красива доста красива влюбен съм шибано много в това момиче. Тя беше невероятна и различна ,доста умна и талантлива. Познавах я от доста време, но никога не сме си говорили. Може да е странно за някои хора, но просто сърцето си казва думата. Имаше доста слабо куче постоянно подскачаше около нея и искаше внимание.
Г.Т на Мирабел
През целия път се чудех защо иска точно за мен да се омъжи като аз съм просто обикновенно момиче. Чувствах се странно от всичко днес и се изморих от това,което мама ми каза. Не може просто да ме омъжи без дори да го познавам. Разходката беше хубава нищо,че през повечето време мълчахме, но беше приятно.
Тъкмо стигнахме до вкъщи и реших да измия на Мики лапите, защото иначе на всякъде ще стане мръсно. Оставих Ивайло сам без да кажа нищо само дето го поканих и аз се запътих към банята да го оправя.
След около минутка бях готова с лапичките и се върнах при него.
- Аз мисля да си тръгвам не искам да те притеснявам- Каза и тръгна към вратата
- Добре чао -казах изпратих го и си отидох в стаята. Легнах и почнах да мисля за всичко,което стана още не съм готова да се женя, а и не се познаваме и не сме заедно защо се се женим. След около 10 мин вече бях заспала.
Събудих се от слънчевите лъчи,които минава през стаята и осветяваха на всякъде. Взех си телефона и видях,че беше 7:01. Станах и се запътих към банята реших да се изкъпя за това пуснах душа и горещата вода минаваше по тялото ми това ми действаше успокояващо. След около 30 мин моткане в банята бях готова сложих си халата и излязох. Облякох си един черен клин на Nike и една сива тениска.Тъй като беше Неделя и нямах лекции реших да звънна на Джон и Викито да излезем
