Виртуална реч хд

103 5 17
                                    

Е, приятели това е краят на историята им... Колкото и да не ми се иска да свършва, ето че свърши. Харесвам всяка книга която пиша, но сякаш тази си ми е най-присърце. Защо ли? Не знам. Може би защото от части  е по действителен случай, но там няма щастлив край.

Най-вече ми е най така, може би защото от един кратък сън, една бледа сцена се превърна в нещо толкова обемно и чувствено/надявам се да е така/

Един ден сънувах една сцена, която е основата да напиша тази книга. 

/опитайте да познаете коя е тази сцена хд. Очаквам предположенията ви/

  Записките ми бяха около три къси реда, а се превърнаха в над 50хил. думи

Нещо ако искате да кажете заповядайте. Бих се радвала да обсъдя с вас въпросите, които ви вълнуват. Обичам да водя подобни дискусии

Толкова близо и толкова далеч.Where stories live. Discover now