Събудих се по-рано тази сутрин, заради кошмари.Погледнах часовника ми и беше шест часа. Ахх същата гледка като преди 36 дни. Оранжево слънце. Малко по надалеч гора. И по близо зомбита. Да всичко беше наред. И един човек стоящ на тавана на бензиностанцията близо до нас. СТОЙ КАКВО? ИМАШЕ ОЦЕЛЯЛ ЧОВЕК?Фокусирах погледа си. Той беше толкова слаб, че ребрата му се виждаха. Държеше голяма табела с надпис ,,гладен''. Реших да му помогна, но как? Беше твърде далеч,за да хвърля някаква храна. В мола беше останала дистанционно управляема количка. Сетих се, че може да му дам една консерва. Завързах я за количката и започнах да я навигирам. Еха това се получи добре.Той слезе долу да си я вземе и се върна. Мислех, че на табелката ще има изписано благодаря. Оттогава не мога да си го простя. На табелата имаше кръв. Зачудих се, но в ума ми излезне мисълта, че може да са го ухапали по пътя. Тук в този ден ми се спуснаха първите сълзи. Човекът припадна. Започнах да се самообвинявам. Ревах, че заради мен мъжът ще страда. Днес беше най-лошият ми ден. Реших да лежа до края на деня.Съжалявам, че тази глава ще трябва да бъде кратка, но не мога да понеса болката.
YOU ARE READING
Зомби апокалипсис
HorrorЗдравейте! Аз съм Борис и съм на 24 години. Стоя във военна база с химикал и дневник в ръка. Чудите се защо пък точно във военна база? Е нека да ви кажа....
