𝑀𝑦 𝑓𝑖𝑟𝑠𝑡 𝑙𝑜𝑣𝑒 [ 𝐾.𝑡ℎ. ~ 𝐽.𝑗𝑘 ] ✔️

1

Джънкук тичаше към дома на семейство Ким . Бяха го задържали след часовете и затова закъсняваше за работа . След като стигна имението   си изкара ключовете и с треперещи ръце отключи . Влезна  и без да иска затръшна вратата след себе си .  Тръгна към стаята на персонала но краката му се преплетоха и падна на земята. Изправи се от земята но се блъсна в някой.

Тае : Закъсня !

Куки : Извинете ме ! Задържаха ме след часовете и затова закъснях ! - каза и триеше ръцете си една в друга за да ги сгрее , тъй като навън беше доста студено

Тае : Няма нищо ! - разроши косата на мъника - студено ли те ? Ела да се стоплиш - взе раничката на мъника и го придружи до камината - гладен ли си ?

Куки  : Не

Тае : Кога за последно яде ? Струваш ми се отслабнал ?

Куки  : Преди два дни 

Тае : И защо не се храниш ? Знаеш , че не е хубаво !

Куки  : Знам - каза и сведе глава  - но дадох последните си пари да лечението на мама

Тае : Защо не ми каза  ,че ти трябват пари ?

Куки  : Но нали преди няколко дни ми  дадохте заплатата

Тае : Момент - изкара портфейла си и изкара пари от него - вземи ги

Куки  : Не мога да ги взема

Тае : Защо ?

Куки  : Просто не мога!.....Аз имам работа за вършене , извинете ме ! - поклони се , взе  си раницата и отиде да се преоблече.  Вече облечен в работната си униформа,  Куки се зае с работата

***

Джънкук тъкмо беши приключил с работата и седна да си почине на стола в стаята на персонала  . Сложи ръцете си на масата  и легна върху тях , но заспа.

Намжун влезна в стана на персонала и видя спящия Куки. Вдигна го и го премести на леглото . Зави го и  го целуна по челото , след това излезна от стаята.

****

На сутринта Куки се събуди  от лъчите които галеха лицето му . Огледа се и видя че е в стаята на персонала. Погледна към часовника и видя че е 7:30 сутринта.  Облече си якето , взе си раничката и отиде до кухнята .

Куки : Лельо Яна може ли тази сутрин ти да направиш закуската? Трябва да взема останалите лекарсва на мама , ай закъснявам за училище!  Обещавам че ще ти се реванширам!  Моля те !

Яна : Аз ъм...

Г-н Ким : Върви Кук

Куки  : О , господин и госпожо Ким - поклони се - Не Ви видях че вече сте седнали да закусвате.....Моля да ме извините!  - каза и набързо погледна към Техьонг и Намжун , които също закусваха

Г-ж Ким : Няма проблем,  Куки!  Може да тръгваш !

Куки  : Благодаря Ви ! - поклони се и  тръгна

Г-ж Ким : Какво възпитано дете ! Просто нямам думи , родители му сигурно се горди ,че имат син като него! 

Г-н Ким : Така е !

Яна : Извинете,  че се намесвам в разговора Ви , но Джънкук няма баща ! Починал е в самолетна катастрофа , а майка му е тежко болна и е вече втори месец  на легло .

Г-ж Ким : Но кой ги издържа?

Яна : Куки ! От училище ,тук , от тук или у дома или на училище

Г-н Ким : Няма ли да е по - добре да дадем на детето малко почивка

Яна : Няма да си позволи почивка,  ведната ще си намери работа и после ще работи и тук и там .