Всичко, което не исках да имам

Глава 1

Минаха две седмици от както сме в Америка. През това време се опитахме да направим къщата малко по-уютна и в наш стил. Мястото ни вече приличаше на дом, дом в който ще можем да се чувстваме добре. Утре бе първият ми учебен ден в 12-ти клас, в гимназия Атлантик Сити. Нервна съм, не само защото не познавам никой, а и защото едва ли ще имам смелостта да се запозная.
Стоях в стаята си, излегнала се на леглото и обмисляйки решения на различни неудобни ситуации, в които можех да попадна.
Белите стени и неутрални цветове на мебелите, които избрахме бяха точно по мой вкус. Не съм от хората които обичат разноцветни те неща, може би защото обичам да оставам незабелязана, така не ми се налага да се изправям пред повече проблеми от колкото имам сега.
-Кейла, закуската е готова! - провикна се майка ми от кухнята, нашите закуски през почивните дни винаги са били по обяд и днес не беше изключение
-Идвам! - отговорих аз и станах от леглото, минавайки покрай огледалото забелязах как косата ми, която снощи вързах на кок, вече приличаше на нещо живо или по-скоро "било живо", пооправих я и излязох от стаята си.
Мама беше изпекла кифлички, любимите ми с мармалад от ягоди.
-Вълнуваш ли се за утре? - попита ме мама - Все пак ново училище, нови хора.
- Страх ме е... страх ме е да не привлека внимание към себе си -споделих - В предишното училище, след като татко почина и се случи онова нещо никой не ме закачаше и се чувствах добре, но тук....
-Миличка.... Тук никой не те познава, никой не знае за живота ти и миналото ти, можеш да започнеш на чисто и да бъдеш себе си.
-Знам, но все имам чувството в стомаха си, че някой ще разбере, а не искам да минавам през това сочене и шушукане отново.
-Всичко ще бъде наред! Искам да се успокоиш и да спреш да мислиш за това! А сега да ти се похваля, че си намерих работа! Тоест и за мен ще е като първи учебен ден, ще поделим преживяването.
-Пак ли същата? - попитах, в Англия майка ми работеше като частен учител по литература и флейта.
- Не точно, тук явно няма много заинтересовани от флейта деца, но литературата трябва на всички, което означава че няма да съм толкова заета, а и заплащането е добро.
- Може би и аз ще опитам да си намеря работа, тъкмо няма само да се чудя какво да правя по цял ден.
-Кейла, не е нужно да се претоварваш с училище и работа, ще се справим!
-Но аз изявявам желание, ще се справя и с двете. И няма да съм ти в тежест.
-Добре тогава, но не си ми в тежест, не искам да го чувам повече.
На вратата се звънна
  - Кой ли е - възкликнал мама и побърза да отвори. На вратата беше застанала жена, , дребна, не много едра,може би на средна възраст, но с усмивка като на дете.
- Каква хубава неделя, нали?! Извинете ме, ако ви прекъсвам. Дойдох да поздравя новите ни съседи. Аз съм Мери Джордж, живеем аз и мъжа ми в съседната къща.
- Толкова ни е приятно, аз съм Селен Силвър, а там е дъщеря ми Маккейла- току мама успя да се изкаже и г-жа Джордж продължи
- О, колко се радвам, че най-после има хора в тази къща. Вчера с мъжа ми се върнахме от Чикаго, бяхме на гости на синът ми, той е зъболекар и вече има семейство, той много работи и отидохме да се порадваме на внуците тъкмо и да му помогнем,жена му го напусна преди година, беше много тежко за всички ни. Исках да кажа,защо малко късно идвам да поздравя! Постоянно ми казват, че съм бъбривка, прави са хората за някои неща. Много ще се радвам да наминете за чай или кафе вкъщи. Винаги сте добре дошли!
- Благодарим Ви за гостоприемството г-жо Джордж, със сигурност ще се възползваме в най-скоро време!
- Наричай ме Мери, скъпа, няма нужда от формалности, надявам се да си станем близки за в бъдеще! Сега ще тръгвам, когато сте свободни - светло зелената къща до вас е с отворени врати за гости!
- Благодарим, Мери! Хубава неделя!
- Хубава и на вас, милички!
Мама затвори вратата и когато се обърна лицето й сякаш казваше "С такива хора, няма неловка тишина!"
- Г-жа Джордж звучи много мила, въпреки че е бърборана. - от върнах сякаш на изражението й .
- Няма спор!
Хапнахме и аз се върнах в стаята си.
До вечерта четох от книгата си. По едно време отидох до кухнята да пия една чаша вода.
- Кейла, моля те ще идеш ли до магазина да купиш мляко, няма да ми стигне това, което купих. - мама за всяка седмица прави домашна торта, но сега е за първи път тази година и явно е позабравила количеството, което й е нужно.
- Само да си сложа горнището- качих се взех си горнището, вдигнах ципа и тръгнах. Магазинът не беше далеч, но трябваше да мина през една или две недобре осветени улици.
  - Страх ли те е? - някой прошепна във врата ми.