Днес сутринта мама ме събуди като ми изкрещя от първия етаж на нашата къща, че ще закаъснея за автобуса от Смолян до Дупница. Истината беше там, че бях избрана за ученичка на обменни начела, което значеше че ще се наложи да замина за 1 месец в Дупница. Това звучи ужасно. Когато тръгнахме към Дупница, аз извадих едни солети и започнах да тъпча като прасе. Но тогава реши да се появи госпожа Стоянова и ми каза, че ако така правя ще ме изгони от автобуса. Аз не разбрах много за какво ми говори, но просто казах "Да" и наведох тъпо глава. Така минаха и тези около 3 часа път.
Когато пристигнахме, класната започна да вика кой при кой ще спи и ще живее през този дълъг месец. Оказа се че ще се наложи да спя при някаква си Лиляна. Връчиха ми някаква карта на града и ме оставиха да се оправям сама. В крайна сметка стигнах до къщата ѝ. Тя беше средно голяма и май повече приличаше на апартамент. Звънях на звънеца и чаках около три часа за някакъв тъп отговор от някой, но никой не ми отговори. На края дойде едно момиче и ме попита какво правя пред вратата ѝ.
ESTÁS LEYENDO
"Нагости в Дупница"
AcciónЗдравейте, пиша, защото това един вид ме успокоява и мога да излея всичките си мисли тук по малко по различен начин, който се надявам да ви хареса. Историята е от името на Теа която разказва за приключенията си като е била ученичка на обменни начела...
