Аз бях поредното емо. Отхвърлено и мразено от всички. Всеки ден получавах хиляди подигравки и изяждах доста бой. Плаках. Режех се. Плаках. Исках да умра. Но едно нещо ме спря да се самоубия. И то беше музиката. Мислех че съм едно изчадие на света, докато не открих че всъщност можех нещо, което ми доставяше удоволствие...
През нощта се събудих. Плачеше ми се, говореше ми се, искаше ми се, радваше ми се, обичаше ми се, живееше ми се. Написах няколко стиха. И заспах. Спокойно. Авторска поезия. Силви И. Лалова
1во място в Тийн фикшън~29.04.2017 Ами тук на ден ще качвам по едно... като изречение или случка , която Само депресираните знаят или са знаели ;)
#3 in fantasy- 13.11.2017 Кой би предположил, че Бялата качулка- единствена по рода си, притежаваща най-силната Дарба, преследвана от Черни и Червени качулки, може да бъде едно 18-годишно момиче, научило се от ранна възраст, че животът е опасен и трябва да се пази, за да не бъде заловена, използвана и наранена? Изабел...
#1 in fantasy - (20.06.2023) Клара е буйна и невъздържана седемнайсетгодишна девойка. Останала е сирак от малка, затова се грижи сама за себе си. Живее при баба си. Постоянно се бие и лесно се ядосва, а стане ли това- по-добре да няма никого покрай нея! Смята се за нормално момиче, но не е. При поредния гневен изблик...
Всичко онова , което не успях да изрека. Всичката болка и сълзи , превърнали се в поеми...
