Cassiopeia

Здравей! Ако имаш ли интерес да откриеш активни автори и актуалните им творби? Тогава, посети профила ми. Ако не се интересуваш, извинявай  за безпокойството.
          

Здравейте!
          В далечната 2017 четох една история тук, която се казваше "Спаси ме" и се разказваше за момиче, (Алис, ако не ме лъже паметта), което е редовно пребивано от пияната си майка. Получава паник атака и припада в училищния коридор и момче, Марк, я носи до сестрата. След това отива в тях, разбира каква е майката и я взема да живее при него. След това се влюбват, но той бяга, а тя се самоубива.
          Спомням си, че писателят беше нещо от сорта на Olobrinko.
          Чели ли сте тази история и знаете ли защо е изтрита?
          От много време искам да я прочета отново, но не я намирам никъде...
          Ще ви бъда много благодарна, ако ми кажете дали я има в някой друг сайт или как да се свържа с автора и.

Случвало ли ви се е да стоите при ваши връстници, да гледате в точка и да се чудите къде, по дяволите, сте попаднали? 
          Да слушате историите им и да не се припознавате в нито една от тях. 
          Да не се смеете на шегите им, просто защото не са ви забавни. 
          Да не правите като тях, защото не разбирате защо го правят.
          Да не разбирате тях.
          И в същото време да ги гледате – маса от хора, действаща по един и същ начин, все едно мисли еднакво и в същото време все едно не мисли.
          Тогава забелязвате един обезпокояващ факт - те са много, вие сте един.
          Да не би във вас да е проблемът?
          Ами да! Със сигурно е това!
          Преди ви е харесвало подобен тип държание. И вие се подражавали на него.
          Били сте от тълпата. Точно като тях.
          Защо тогава сега не се забавлявате, ами все още стоите и гледате в точка?
          Защо не сте като онова момиче, което позволява на момчето до нея много повече, отколкото трябва?
          Защо не сте като момчето - да искате повече, отколкото ви се дава?
          Защо не сте като онези там, които се смеят гръмко на нещо?
          Защо продължавате да гледате в точка?!
          Станете, усмихнете се и отидете при тях.
          Сега.
          Готови?
          Три.
          Две.
          Едно.
          Тръгвайте!

Но нямате сила да го направите.
          И си стоите все така - настрани, замислени, тъжни.
          И те започват да ви гледат странно. 
          Момичето се чуди защо не позволявате на момчето това, което позволява тя. 
          Момчето се чуди защо не му давате, както му дава тя. 
          Другите се чудят защо не се смеете.
          Сякаш сте изтъкани от тъга. И изсмуквате радостта и от другите. 
          И те го разбират. 
          Момичето спира да дава. 
          Момчето спира да взема. 
          Всичко утихва.
          "Защо си тъжна?"
          "Хайде, усмихни се!", казват.
          Сякаш отговорът на първият въпрос е много лесен, а решението на втория - изпълнимо.
          Защо продължавате да стоите?!
          Не ви е там мястото! Знаете го. И те го знаят. И днес всички се убедиха в това.
          Грозната истина пропълзява по гърба ви, заплашвайки, че ще ви събори пред тях.
          "Ти им завиждаш!", шепне и вледенява цялото ви тяло.
          "Завиждаш им, защото ти липсва да си като тях. Повече от всичко ти липсва. 
          Откога не си се събуждала, нетърпеливо очаквайки да стане времето, в което ще излезеш? Да видиш всички хора, на които едва помниш имената от броят им, да се прегърнете за "здравей", въпреки че сте се видели вчера, да си кажете по две приказки с всеки един от тях, защото не можете да изсмучете повече от пръстите си, да се лигавиш, да даваш, да вземаш и т.н. Не правят ли това нормалните хора на твоята възраст? 
          Огледай се. 
          Ти си сама. 
          Сама в това. 
          Можеш ли да се справиш? Чувстваш ли се като главния герой от стихотворението "Маска" на Яворов?
          Липсва ли ти времето, в което можеше да спреш да мислиш за всички проблеми и просто да живееш?
          Липсва ли времето, в което съществуването ти не се свеждаше само до това да "мрътвееш"?!"

мързелът, егоизмът и шоколадът определено са добра комбинация и не те правят ужасен човек! всъщност смятам, че си точно обратното на такъв <3