"Психическото състояние на мнозинството."
За да се разреши един проблем, било той политически или като този сред платформата ни, трябва да се започне с нагласата на хората. Знам, че напоследък много от кампаниите в българския уатпад целяха "възраждането на старите автори", и това беше изключително грешно действие. Да, нямаме против добрите автори да продължат да пишат, но за да се подобри положението имаме нужда от няколко неща.
1) нови и свежи идеи.
За да се сдобием с тях, най-логично е да дадем шанс на новите автори. Още помня първата история, която публикувах тук и която бе умопомрачително ужасна - но никой не ми го каза в прав текст. Сама го разбрах и я свалих от публикация. Мисля, че имам значително развитие от тогава - останах тук, за да пиша и да се развивам. Не съм сигурна дали щеше да е така, ако някой директно ми беше казал, че не ставам.
2) положителна представа за уатпад
Всички сме способни без затруднения да изброим лошите страни, но ще имаме много по-добър живот като цяло ако се научим как да виждаме чашата наполовина пълна. Българите са негативисти по рождение, доскоро и аз не правеха изключение. Напоследък обаче започнах да се замислям за всички хубави неща, които уатпад ми е дал - когато се сетя за тях, си припомням защо искам да водя битка за запазването на платформата. Както вече споменах, психологическата гледна точка играе значителна роля във всичко.
3) да сме по-подкрепящи
Обичам да гледам как хора, които са си близки в уатпад, гласуват взаимно за историите си, правят шеги и си пишат дълги и насърчителни коментари. Опитвам се да съм от онези потребители, които често вършат подобни неща за всяка история, имаща потенциал. Да отделиш няколко минути, за да дадеш съвет или да похвалиш някого, значи наистина много за автора. Ако повечето от нас се постараят да правят подобни неща, проблемът с ниската активност лесно ще бъде решен.
Старите автори винаги ще имат своята слава. Време е обаче новите творци да бъдат възнаградени.