69CUPID

I just wanted my 20s to be fun now it’s pandemics, trauma, and regression. What is this…

69CUPID

К А М Ъ К
          
          Остаряват хора и дървета;
          падат дни, нощи, листа и дъжд;
          неизменен в есента и летото,
          камък, ти стоиш все същ!
          
          Нямаш нито жили, нито нерви,
          нямаш нашата злочеста плът.
          Съвестта и хилядите червеи
          никога не те гризат.
          
          Ти не си изпитвал още жаждата
          от която почват вси беди:
          не грешиш ти никога: не раждаш,
          пък и сам си нероден.
          
          Ти си свят. Не затова ли некога
          в огнените стари векове
          от гранит и мрамор е човекът
          ваял свойте богове?     
          
          Алена искра, от теб изтръгната,
          Камък, истината в теб прозрях:
          вечно и свето е само мъртвото,
          живото живее в грях.
               
              1927 г.

69CUPID

В градините среднощни от пролет замъглени,
          унесен славей пее над роза вдъхновено,
          но розата прекрасна студена е, себична
          и влюбените трели не чува безразлична.
          Така и ти, поете, възпяваш красотата,
          но тя отвръща хладно. Далечна, непозната
          не чува и не чувства сърцето на поета,
          цъфти самодоволна, а то изтлява клето.