Помощ!
Няма да се представям, нито да ви залъгвам за това, което съм, въпреки, че го правя от години.
Всъщност аз не знам коя съм, а повярвайте ми - това наистина е изтощително.
Чувствам се изморена от всичко, но най-вече от себе си. Чувствам се като нищо и никой и за първи път си го признавам.
Не съм сигурна в себе си, не знам какво искам, нито какво да правя, дори изтрих това около пет пъти, докато стигна до тук, но това няма значение. В този момент нищо няма значение.
Няма я музата, няма я амбицията, нито пък желанието да творя.
Има я само тази умора, тази несигурност, но най-вече "изчезването".
Ако не започна да съществувам, ще изчезна. И повярвайте ми - от това ме е страх най-много.
"Забвение", нали така се казваше?! Аз не само ще бъда забравена, но няма и кой да ме запомни, за да ме забрави.
Съжалявам, че се повлиях от чувствата си, по принцип не съм емоционален човек.
Това е.
Сбогом!
- nowhere
- IscrittoJanuary 30, 2014
Iscriviti ed entra a fare parte della più grande comunità di narrativa al mondo
or
AnotherKindOfHuman
Apr 29, 2018 10:35AM
❝Трябва да се наслаждаваме на живота като на хубаво вино – глътка по глътка, с поемане на въздух между тях. Дори най-хубавото вино губи всякаква прелест за нас и преставаме да го ценим, когато го пие...Visualizza tutte le conversazioni