Здравей.Да си призная ,още когато те видях на онази скала,такава една светеща от радост и подавайки ми телефона с една особена усмивка и невероятни зелени очи пълни с детска радост,като че ли захарен памук продавах,разбрах,че има нещо в теб.След това започнах бавно да се опитвам да разбера какво е това нещо в теб и зашо толкова ме привлича.Още на следващия ден започнах да минавам по няколко пъти през пътя ,в който от лявата му страна беше бивака на патрула ти.Не знаех името и за това се обръщах към теб с думите :хей,братовчедке на Васил! Надявайки се ти да се обърнеш,за да видя още веднъж така странно блещукащите ти очи.И работеше.Даже ми се усмихваше и казваше здравей и на теб гръцки боже.Е това вече си го измислих.Но все пак ми се усмихваше.Веднага след лагера започнах да ти пиша.За моя изненада ти ми отвърна.Бавно и полека ели се превърна в бу,а август стана септември.Да точно както миро пее.Август е септември.Дойде време за лагер.Там се случи и магията.Време е за малко признание.Аз те прегърнах първи ,когато готвехме край огъня,но ти беше тази ,която ме целуна първа ,макар и по бузата.След това бяхме и на онази полянка с изглед към отдалеченото селище.Беше красиво.Всяка вечер минавах и ти казвах лека нощ.А момента в който се целунахме под онова одеяло,между оградата ви с патрул овен,беше невероятен.Та така 10месеца по- късно аз все още не знам какво е това нещо у теб,което така силно ме привлича.Само се радвам ,че то е още там и предчувствам,че няма никакви намерения да си тръгва.Обичам те.Обичам те повече от колкото капитан обича морето.Обичам те ЕНДЛЕСЕВЪР!
