Обичаш, а сърцето ти се къса. Винаги ли е така с любовта, винаги ли единият страда?!? Защо другите изглеждат щастливи заедно, или единият от двама им търпи на болката?!?
Не можех да си отговоря на тези въпроси. Но едно знаех със сигурност, не исках да има "след". Не исках да има други след него, защото исках само и единствено него. Исках той да е в моето "завинаги". Единственото, което ми се виждаше след него, беше едно прецакано бъдеще.
Сега, лежи до мен. До мен, а вдъщност толкова далеч. Въртят се разни мисли в главата ми. "Ако ме нарани, не искам и да чувам повече за думата "любов"; Няма да обичам друг след него и не искам; Защо съм толкова прецакана; да се пробвам ли да го прегърна, но ако ме отблъсне.... Да, не, да, не, да, не... " И не знам какво да правя, въпреки мислите в главата ми. Знам само че го обичам и че искам да е щастлив, дори аз да не съм.
