Това съм аз...
И не искам повече- само вдъхновение и любов...
Това съм аз...и се страхувам да видя през дъжда!
Но намирам мечтата си във вечните капки,

С пролетна усмивка, на зимната студенина,

Рисувам пейзажи от прегорели листа и  онемели, летни сини слънца...

Но аз никога няма да бъда такава!

Винаги ще творя, една мечта да изпълня, 
за да се чувствам поне за малко със смисъл...-а там ме отвежда дъха 

на непознатата страст и  преливащото в мен вдъхновение!

На небето има много звезди, всяка  живее като мечта, 
всяка е тайна, спомен, сълзи...

Всяка е прокълната вечно да свети, но отдалеч да блести 
и никога любов да не усети- само да твори...още мечти...
 
Ена