GoldWolf643

Отново съм в играта! 

Отдавна не съм писал (да, писаЛ) тук... Все повече боли. Онзи ден едно момиче опита да ми измери пулса. Нищо не се усети.  Истината е, че сърцето ми бие все по-бавно, по-тихо и по-мъчително, може би някой ден просто ще спре, защото не е могло да изтърпи на страданието и болката, през които преминавам всяка една секунда от скапания си живот...

Розите бодат.

Продължавам да я обичам като най-големия идиот... Вече три години! И не знам как да продължа напред... Защото каквото и да се случи, накрая пак ще мисля за нея и ще бъде единствена в очите ми...

С всеки изминал ден се чувствам все по-зле и по-зле. И не мога да повярвам в какво чудовище се превърнах... Преди два дни бях с нагласата за самоубийство. Някак успях да се откажа и този път, но не знам какво ще правя на следващия.

"I'm a monster..." не си. Ти си най-прекрасния човек, който някога съм познавала. Радвам се, че си ми приятелка. Обичам те. Ти си възможно най-далеч от това, да бъдеш чудовище.