Хората изчезват, когато умрат. Техният глас, смях, топлина на дъха им. Тяхната плът. Евентуално костите им. Целият спомен за живота им престава да съществува. Това е ужасно и така е естествено. Все пак за някои има изключение от подобна анихилация. Защото те продължават да живеят в книгите, които са написали. Ние можем да ги открием. Техният хумор, тонът на гласа им, настроенията им. Чрез написаната дума те могат да ви ядосат или да ви направят щастливи. Могат да ви успокоят. Да ви объркат и смутят. Да ви променят. Могат да направят всичко това, въпреки че са мъртви. 

Обожавам да чета книги!! Намирам очарование във факта, че преди една книга да стане такава е била дърво. Истинско, живо, дишащо, растящо дърво, което е отсечено и ето, че е вече мъртво. Но то има честта, да се превърне именно в книга. А това е великолепно, защото сега притежава не един живот, а милиони. Променя съдбите на четящите хора, като мен  и ни прави щастливи. Пренасяме се в нови светове, изживяваме други съдби, откриваме различни възможности. Това е една велика саможертва, казвам аз. 
Е, предполагам схванахте, колко съм обсебена от книгите. :D... Бих се радвала да ми изпращате съобщения на лс, относно историите ми или за неща които ви вълнуват.