Проучванията показват, че колкото повече шансове има социалният и "любовният" ми живот да тръгнат НАНЯКЪДЕ, толкова по-бездарна ставам в писането XD XD XD! Хората неслучайно са казали, че поетите и писателите (не че се доближавам до някое от двете, но поне се опитвам) живеят в пълна самоизолация и творят най-добре, когато са сами. Ами, като гледам как ми върви с момичетата, очертава се скоро да мога отново да пиша XD XD XD! Окей, сега сериозно: току що прочетох последната глава от книгата си (качена преди малко) и нищо от емоцията, която исках да предам не почувствах. Докато го пишех, преживявах всичко с героите. Като го чета осъзнавам, че това е пълна боза! Не искам да се отказвам, защото имам супер много идеи, но от друга страна това е пълен боклук! Нищо, от това, което влагам като емоции в писането, не се усеща докато чета! Хайде да дадете съвет! Какво да я правя тази книга: да я спра ли, или да ѝ дам шанс?