Eat~Ramen

Мислех си, какво ли прави онзи мъж...с който излязохме миналата година и бях си сложила полата. Мале, ужас...какъв срам. Колко ме е срам! Вървях си сама и си мислех, какво ли щеше да е, ако пак се разхождахме заедно. И чувството беше много странно. 
          
          Всъщност отскоро открих, че харесвам непълнолетни. Изпитвах някакъв ужас, че ще съм с този по голям мъж. В ума ми беше някой красив хлапак тийнейджър и просто този...не си го представях дори как ще бъде интимно. Не си го представях за нищо повече от приятели. Не ми се иска никой да разбира за това...но вече някои хора подозират за това, че харесвам тийнейджъри. Мама се възмути и аз се ядосах на себе си, но това беше единственото, което можех да направя. Един ден сякаш от нищото, се събудих и почнах да свалям по малки от мен, първоначално нямахме толкова голяма разлика и после...с един се случи така че имахме 10 години разлика и се засрамих от себе си, но и не знаех възрастта му. Мислех, че е малко по-голям, защото беше висок.Той беше просто хлапе, което ме отряза. 
           

Липсват ми онези години, в които се прибирах в квартирата в Пловдив и си пусках сериала "Love by Chance" на лаптопа ми, който беше супер стар и сядах на столчето и гледах на малката масичка, щото нямаше контакт до дивана в квартирата. Също и онзи момент, в който си сготвих спагети и бяха много сурови и твърди и си ги изядох на дивана от голямата тенджера с вилица сама със доматен сос гледайки сериала, където готвеха и се обичаха 4ма готвачи. Бяха хубави времена. 
          Е, сега не мога да гледам много сериали, понеже очите отново ме болят и май пак се появи ечемикът, но и нямам желание честно казано. Нещо напоследък не ми се гледат и тайландски сериали, а бяха много интересни.
          Гледат ми се, ама от старите, които вече съм гледала...нещо с KinnPorsche пак. Ама няма като тоя сериал, той е един и е велик. 

За пръв път прочитам книга толкова бързо. Останаха ми около 100 страници обаче за няколко дни я прочетох. Явно просто ми е по интересна от другите. 
          Леле, тази главната героиня как само си призна, че гледала порно с мъже. Защо изобщо споменаха тази подробност в книгата хехе. 

Хораа, защо просто не съм мъж...вие поне нямате цикъл, който да ви боли цяла седмица.
          Съжалявам, че пак го казах. Иска ми се просто да си стоя цяла седмица вкъщи и цялата седмица върви зле на работа. Понякога ми се плаче. Плановете ми се объркват и разочаровам шефката си. В началото всичко тръгна добре, първите 3 месеца и от Нова година насам се случват много лоши неща на работното място и просто не ми се ходи. Все някакви недоразумения и обърквания се случват и ми е лошо вече. Иска ми се да напусна.

И тази вечер като няма за кой пак си мисля за Джимин хахах. Веднъж сънувах един сън, в който аз и Джимин се срещнахме пред един магазин и почнахме да пеем негова песен. И бяхме толкова щастливи. Буквално беше на тротоара пред магазина и беше много реалистично. Само 1 път го сънувах и беше хубав сън. Ама никога не е било еротичен сън хахах.Щото аз такива сънища нямам хахах.

Хораа, мацката не дойде. Ами обади се поне, че няма да идваш!  Мега зле сте честно. 

Понякога е трудно, когато не можеш да изразиш чувствата си. Не знам къде да отида, но мисля да тръгна по един друг път. Просто така се чувствам. Може би няма причина за това, не ми се иска да търся такава. Хората ще видят и ще се възмутят и знам, че не е правилно, но усещам това в себе си от известно време. Дълго време го отричах, бях объркана, не знаех какво исках. Може би не е заради никого или нищо. Понякога се усещам сякаш съм на правилната страна, но понякога сякаш не съм от правилната страна в живота си. Това се мени всеки ден, един ден е така, друг ден е друго и не мога да си го обясня.
          И аз не съм сигурна, но се чувствам сякаш нямам сигурност  в себе си. Сякаш не мога да кажа със сигурност и често не знам.
          

Хораа, плаче ми се. Исках да си почина малко този месец, ама се оказа, че нови хора се записаха и пак ще съм заета. Направо ми иде да се гръмна.

Хей хораа, прочетох една много интересна история написана преди 5 години. Казва се The drug in me is you с Vkook. Нямах какво да правя през ваканцията и явно само през празниците съм свободна. Хораа, липсват ми тийнейджърските ми години.Наистина понякога е малко тъжно, че повечето автори напускат сайта след като завършат гимназията. Явно наистина нямат време да пишат, но поне ще си спомняме хубавите истории, които са написали.
          Отделно бях си купила 2 книги и едната почти я довърших от скука. Но честно да си кажа вашите фенфикове са по-добре написани и по-интересни от книгите на професионалните автори. Ако можех щях да си ги пускам на аудио, но няма много такива истории тук с аудио, понеже понякога ме болят очите и ми се искаше да си ги слушам като приказки вечер.

Хораа, исках да питам, познавате ли автор, който пише фенфикове със Soobin от TXT на български или със TXT като цяло. Щото ми се чете и с тях.