ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ВЕЛИКАНЧО!!!
БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ОТНОВО МЕ КАРАШ ДА СЕ ЧУВСТВАМ КАТО МАЛКО НИЩОЖНО СЪЩЕСТВО!
Добре, добре, сега малко сериозно...
Още от деня, в който се срещнахме *кхъм-кхъм* на 15 СЕПТЕМВРИ 2017 ГОД. по някакъв начин усетих, че ще се разберем помежду си и може би ще сме наистина добри приятелки. Хах, за първи път да се окажа права в нещо:-).
Та така и се случи. Времето минаваше и ние се опознахме и дотолкова се сближихме, че чак си споделяхме почти всичко. След всички тези години да не бъда ценена от приятели, единствено ти успя да ме приемеш такава каквато съм. Ти ме подкрепяше в трудни моменти, ти ми даваше всякакви идеи и съвети, когато се нуждаех от тях и само и само ти успя да ми дадеш нещо, което никой приятел досега не ми беше дал. Обичта си...
Ти ми даде част от любовта си, приятелко и аз го ценя с цялото си сърце. Дори и да не го показвам много, аз го ценя и винаги се радвам, че съдбата ни е събрал животите и че съм имала късмета да опозная такъв мечтателен, красив и добросърдечен (добросърдечен ли казах, упс, моя грешка, щях да кажа....;-) човек. Толкова много съм благодарна да имам до себе си някой като теб. Винаги ще си незаменима част от мен и аз ще те обичам, каквото и да се случи!
Ала не бива да забравим и дните, които всяко приятелство преживява. Караниците, обидите...знаеш...
И ние сме имали такива. И ние сме си казвали неща, които не мислим една за друга... Съжалявам! Съжалявам и ти се извинявам за всяка една моя дума, което по някакъв начин те е наранила. За всяко едно мое действие, с което съм те обидила. За всяка една моя грешка. Прости ми...!