Скъпи читатели,
Благодаря ви, че изминахте този път заедно с мен. „Език на тялото“ не е просто история – тя е пулс, дъх, сблъсък между светлина и сянка, между болка и надежда. Да споделя тази история с вас беше не само приключение, а истинска чест. Признавам, че всички глави бяха като мечта, която споделям с вас.
Всеки герой, всяка сцена, всяка тишина между редовете бяха написани с надеждата, че някой някъде ще ги прочете и ще ги усети. Вие го направихте. И с това дадохте живот на всичко, което иначе щеше да остане просто идея.
Преминах през много неща, пишейки тази книга. Случиха ми се неща, които почти съсипаха живота ми. Почти бях се отказала изобщо да пиша. Но съм благодарна на Бог, че изцери детето ми и той е добре сега. Затова вече имам за кого да живея и за кого да се държа, защото знам, че спокойната майка е щастлива майка. Затова исках отново да бъда онази същата Румяна, която следваше мечтите си! И вече знам, че това няма да бъда последната ми книга. Мечтая един ден тя да намери място в книжарниците! Знам, че не е перфектна, но не е лошо да искам да се реализират идеите ми.
Благодаря ви за времето, за доверието, за емоциите. Ако героите в тази история са ви накарали да спрете и да почувствате нещо – значи тази книга е изпълнила целта си.
Историята продължава, а аз ще бъда тук да я разказвам.
❤️❤️❤️