Много пъти съм се питала, защо продължавам да държа страницата към това приложение отворена, защо записките ми винаги са в тройката извадени приложения на екрана, как продължавам да заглеждам книги в книжарниците, въпреки че вече не купувам от години.
Отговорът винаги е еднакъв — просто трябва да потопя пръсти в прашната повърхност на съзнанието си, да не се спра пред калната яма с проблеми, придошли с началото на самостоятелният живот на възрастен, и да погледна отвъд фасадата на ,,зает" човек. Там, отдолу, под всички опити да залъжа себе си, виждам как потрепвам при аромата на книгите, как опитвам да вмъкна в графика си време за четене; Как щом прелистя страница, пръстите ме сърбят да запиша, да си представям герои и светове, тропот на копита, мирис на барут, рев на митични създания и най-вече как други като мен, които копнеят да избягат от реалността зад някоя интересна книга, ще седнат и ще се потопят в същите неща, които аз съм видяла, и може би дори ще пожелаят да ги обсъждаме заедно, споделяйки си това кратко приключение.
Накратко, ще се върна. Работя усилено над това да разчистя от живота си всички ядящи безпощадно всяка капка енергия и свободно време неща, които ме спират да бъда себе си. Мъчно ми е, че до ден днешен има хора в сайта които ме мислят за лош човек, макар това да е последното място на което мога да избягам и да се скрия от проблемите си, но ще продължа да съм в тези среди до края на живота си.
Обещавам активност от себе си, под една или друга форма и се надявам тя да бъде споделена с малкото останали хора, които чакат вести от мен.
Благодаря ви ❤️ Обичам ви и никога няма да мога да ви се отплатя достатъчно! Бъдете добре, четете при всяка малка отдала се възможност и пишете, пишете и в лошо и в добро, за да дадете гласност на емоциите си и за да стигате до нас, останалите, които може би търсим някой да ни разбере. ❤️
