The_Night_Majestic

Не разбирам какъв е този мой късмет. Не знам дали Вселената ме мрази, но не виждам логично обяснение в това да си бил на 3 места за работа и да си освободен от 3те места. 
          Старая се да се впиша и да се уча бързо, но когато накрая те освобождават поради техни причини - по-добри кандидати или просто смятат че не си им нужен...Такива преживявания те смаляват и пречупват. 
          Духът ми е сломен, но поради други причини, трябва да продължавам напред. Не знам къде ще ме отнесе вятъра, но се надявам всеки ден той да ми покаже моят път. 

Здравей, аз се чудих дали искаш да си пишем...иска ми плановете ми да не се объркваха. Не знам какво да направя. Дори сега наскоро очите ужасно ме болят и ще се радвам да сме приятели, за да се разсейвам. Не знам как да продължа напред, понеже винаги се случва нещо лошо. Наистина се надявам да не ослепея, толкова ме е страх, след всичко, което се случи. Може ли ако решиш, да ми пишеш и съжалявам, че те притеснявам. Просто изглеждаш добър човек. Всъщност ти писах, понеже нямам приятели и не искам да звучи гадно, но си търся приятели. Повечето хора си тръгват и никога не се връщат и понякога боли много. Съжалявам, май се разплаках. Често се случва, след като той си тръгна. След като си тръгна, здравето ми се влоши и ходих по най-различни лекари. Сега дори очите ми са доста зле и понякога не виждам добре. Наистина съжалявам, че се влюбих в този човек. Понякога все още ми липсва. Благодаря, че все пак има добри хора като теб, изглеждаш умен човек и интелигентен. Повечето хора се държат ужасно с мен и просто нямам истински приятели. Съжалявам, че стана толкова дълго.

Хей...ъм...върнах се...отново... Боже, толкова съм зле в тези неща!
          
          Тъй като Уатпад още не е решил да си махне лимита на думите, нека кажа само едно нещо. 
          
          Не се чудете как да се наспите, за да се организирате, и да станете по-добри в писането или творенето на истории. Стресът няма да ви помогне, да не говорим за безсмисления стрес!
          Дайте си почивка, и когато дойде времето, плмислете си какво бихте пожертвали за да се подобрите, защото сега, спането може да се върне, сметките също. Идеите се ронят, дъждът също! Фантазия ви облива, стрес ви залива. 

Поправка: Забравих че и тук и в Инстаграм, профилното ми име с долни черти, съжалявам за объркването и правописната грешка! Пуснете едно огромно ЛОЛ в отговорите

Хей, върнах се...отново...да... Досущ като всеки друг автор между 17-25 години, и аз загубих вдъхновение и желание за писане, но нека кажем че бях малко притиснат от приятели, роднини и колеги (да вече работя, кой да види че мързела в семейството го бива за нещо лол) и съм технически погледнато насилван да продължа с писането и подобряването на някои истории. 
          Започнах да рисувам след дългогодишна пауза - не рисувах в продължение на 6 години - и затова реших да си направя скечове на няколко корици за някои непубликувани истории та да разбера за какво стават. За момента са черно-бели, и само с един молив и гумичка в ръцете, започнах отново да рисувам. Къде ще споделям рисунките ли? Ползвам единствено Инстаграм, така че там можете да откриете моите идеи и представи за това какво ще има в книгите и произведенията ми. Профилното ми име тук и в Инстанта са едно и също, обаче с долни черти между всяка думичка. Та, ако се чудите какво правя, можете да видите рисунките ми там. Не сте длъжни да ме следвате, и не знам през какво време ще публикувам нови снимки, но когато - тогава предполагам! 
          Относно книгите, ще ги публикувам когато ги довърша, и ще в определени дни. 

Днес е найстина голям ден (нищо че е едва 2:20 сутринта). Преди да си легна искам да ви споделя едно нещо, което не мисля че съм го споделял някъде другаде. 
          
          Откакто си свалих приложението през лятото на 2018 година, доста неща успях да преодолея, благодарение на творбите тук. Това ми отвори очите за неща, за които си нямах и на идея какво представляват, докато не реших да ги употребя. 
          Това просветление бе първият ми проект, озаглавен “Светът на чудовищата”. Фентъзи проект, където всяко митологично същество живее в мир сред себеподобните си, на тяхна собствена планета, наречена Аркадия. Историята найстина ми допадна, тогава нямах особено голяма увереност в сравнение със сега. Искам просто да ви благодаря за това че някак си сте успели да ме изтърпите с тези различни версии на Тлеещи пламъци. Найстина ми бе гадно че ги изтрих, но не виждах перфектното в тях. 

Бърз ъпдейт, защото почти нямам никакво време. 
          
          Нови глави ще има през почти всеки ден от седмицата, като ще имам само един ден, в който ще съм навънка с приятелите си. 
          Надявам се това да не пречи на вашето удоволствие от четенето на главите. 

Добър ден, мили мои звездички. 
          Няма питам как сте, защото повечето ще ме излъжат че са добре. 
          Нямам новини за ъпдейт, но пък имам въпрос. И искам да ми отговорите честно, защото, става ли?
          
          Какво мислите за книгите тук, които нямат корица? 
          
          Любопитството надделява ли ви, или изобщо не им обръщате внимание. 
          И нямам предвид тези творби дето са без заглавия и корица, а имам предвид от онези с найстина подходящото за историята заглавие…но пък да няма корица. 

Ейъп. Дано да не будя никого, защото ако е така, ще си проклинам съществуването! 
          Тъъъъм…дахх…онова което пуснах снощни? Оу да, не се шегувах. Найстина изтрих целият ми прогрес, и започнах наново!
          Защо ли? 
          Защото съм идиот, окей? 
          Аз съм идиот на идиот на идиот на идиот…
          Преди малко приключих с новото начало на “Тлеещи пламъци” като съм направил някои…промениДам…надявам се да ви хареса новата приказка за Лека нощ, ще четете малко повече от 1000 думи, отсега ви го казвам! 
          Извинявам се ако съм събудил някого

Хей, ъм…Върнах се. 
          Едно от нещата, които мразя в това приложение/сайт е че не можеш да направиш ъпдейт с повече от 2500 думи, защото програмата осъзнава че правиш романи три пъти по-големи от главите си! 
          
          Знаете ли какво е да прекараш ЦЕЛИ 60 МИНУТИ в писане на проклет момент на съсипване и пропадане?! 
          
          Накрая даже бях написал да си вземете едно сбогом с прогреса ми досега, защото го започвам наново! 
          Да знам, обещал съм, но след един прочет се отвратих от написаното! 
          
          Така че или го преглътнете, или ме блокирайте. Решението е ваше!