Чуден ден.
Небесата изливат студена пот от вековните усилия да съществуват. Падат капки вяра по паважа, а мечтите на минувачите се измерват с големината на чадърите им и смелите крачки в реките и езерата по широките улици. Въздухът разлиства чертите по лицата и им вдъхва нова чистота. Светът се пренарежда в дъждовно чудо. Далеч се чува радио - Лили Иванова издава нов албум, светлини от трафика премигват с нетърпение. Старец тромаво пресича, вдигнал над главата си вестник. Таксиметров шофьор дава предимство на колега и двамата мислено пият благодарствено кафе. От хиляди усти като от стар и забравен влак излиза пара, някого викаща. Всичко тече, всичко. С премръзнала дясна ръка, но хванала здраво химикалка пиша. За теб, който и да си. И те питам; ако този ден беше мечта, къде щеше да бъдеш?
