B. Dimitrova

Здравейте. Мисля, че скоро няма да публикувам нещо тук. Преживях доста в платформата... Всъщност продължавам да пиша, всеки ден, да развивам идеите си, но не мисля, че има смисъл да публикувам нещо тук, защото никой не се интересува от "произведенията ми". Ще бъда активна като читател обаче! От време на време ще виждате коментарите ми (и гласове-авторите) под някои истории, ха-ха! Приятна вечер/ден (зависи кога четете това). 

Тъй като почти никой не е прочел последната глава на Грамофон, а мина почти месец, откакто е качена обмислих дали изобщо има смисъл да я качвам.. (Аз всеки ден пиша, но все повече започвам да си мисля, че няма смисъл да качвам и да оставя за себе си всичко..) 
          

the_anonymousbg ме интервюираха. Можете да видите последната глава! <3
          https://www.wattpad.com/story/174291943

Ежедневието ми през последните дни:
          •30% четене на книгите ми за лятото :((
          •30% планиране/писане на "Грамофон"
          •15% редактиране на "Маските падат
          •10% търсене на информация за "Грамофон"
          •10% чат+инстаграм
          •5% всички останали неща, които попринцип трябва да правя(закуска, обяд и т.н)
          Може ли първото да се свършва вече???

Публикувах пролога на "Грамофон", надявам се да ви е излязал, защото много се нервя, Уатпад много номера ми прави... Но да се надявам, че ви е излязал в профила ми??

Качих пролога на "Грамофон" и съм много доволна от резултата, можете да го намерите в акаунта ми :)

Очаквайте на 3-4 септември качен пролога на "Грамофон". Също така освен, че пиша "Грамофон", отделям време и за "Маските падат", която е в критично състояние и най-вероятно ще видите или през декември или през 2020, да сме живи и здрави, дай Боже и fandom-a на българския уатпад да е жив, че току ми дойде музата!! <3 

Нещо, което не споменах вчера, а е доста важно, е че ще направя огромна редактация на "Маските падат", колкото да не прилича, че историята е измислена от лапе като мен хд <3  

Здравейте. Нямам идея дали някой ще види, камо ли прочете това, но все пак съм длъжна да кажа тези неща...
          
          През последните 2 месеца и половина единственото, което правех в сайта бе четене на истории. Не обновявах, защото буквално нямах идея как точно да разгърна идеята и 3те написани глави на "Грамофон". В момента съм на море и както си лежах по гръб в морето (знам, хдд) изведнъж почна идеята за историята да се разгръща в глави, всичките сюжетни връзки да се сплитат и да се получава нещо смислено, докато досега някак си не чувствах, че мога да я напиша. Както нямах идея какво точно ще се случва и имах толкова черни дупки в сюжета, колкото не можете да си представите, дори когато публикувах самата история, в момента имам идея за всичко. Буквално си изредих идеите за всичките глави, докато лежах в морето (не знам как по дяволите не ги забравих!?). Та свалих "Грамофон" от публикация и до няколко дни ще получите пролога, редактиран, защото така не мога да го гледам(почти съм свършила даже!) иии до някъде седмица ще получите Първа глава йей. 

Събудих се и от половин час си гледам на телефона. Майка ми дойде и ми каза, че братовчедът на баща ми, който живее над нашия апартамент, е починал.. Ракът е коварна болест. 
          А сега аз не знам какво да правя. Човекът ми беше много близък, бях прекарала доста от детството си с него. 
          Ами нищо не може да се направи като ракът с всеки ден се разпространяваше, а тъпата онко-комисия отказваше да му направи каквито-и-да-е облъчвания..