Пиша, защото думите са начинът ми да дишам. Начинът ми да чувствам, да помня и да преживявам всичко отново - по-силно, по-дълбоко, по-истински.
Започнах без очаквания. Просто с една мисъл - че в главата ми живеят герои, които искат да бъдат чути. С времето осъзнах, че не просто ги пиша - изживявам ги.

Историите ми не са от най-леките, нито от онези, които се четат между другото. Те са за хора, които обичат да се изгубят в света на героите, да почувстват болката им, страстта им, колебанията им. Пиша за онези, които знаят, че любовта не винаги е нежна - понякога е буря, понякога е война, но винаги си струва.

Не гоня перфектност, а искреност. Ако поне един човек усети думите ми, ако някое сърце забие малко по-силно - тогава съм постигнала всичко, което искам.