dizzyimag
”Нова част от Три етажа под Ада” ❤
Пийте по едно всеки път, когато прочетете думата кръв!
dizzyimag
dizzyimag
Има ли въобще някой останал в това приложение, който да не е само за к-попа?
Прегледах класациите и 90% е всичко к-поп? Къде отидоха хората решени на да пишат, защото искат някой да ги оцени? Къде отидоха хората, които искат да четат?
Най-вероятно вече са толкова малко, че няма и кого да ми отговори.
kSonnenscheink
@EvitaMaksim знам и осъзнавам този факт и обстоятелство, но е смазващо психиката. Понякога просто се питаш защо не ти обръщат внимание и къде грешиш, а това може да бъде доста пагубно за един и без това самокритичен човек. Принципно вярвам, че това, което идва от сърце, се оценява, но имам и лошото чувство, че в Уатпад всичко е с краката нагоре. Тук не знам на каква база точно оценяват историите.
EvitaMaksim
@kSonnenscheink не се отказвай! Понякога е нужно повече време, за да бъдеш оценен подобаващо. Независимо дали пишеш за 100 или 1000 човека, важното е първо да го правиш за себе си. Хората оценяват това, което идва от сърцето рано или късно.
EvitaMaksim
Здравей, ние сме на същото мнение. Ако искаш виж нашата книга. Първа ни е и скоро ще публикуваме нейният край. Надяваме се да ти хареса!
dizzyimag
sadness? all over.
ignor? snatched
thank you? next
welcome to the broken hearts club - gnash
Сега това описва живота ми. Лоол
dizzyimag
По принцип сега би трябвало да уча за класните ми и срочни оценки, но не.
Предполагам ще напиша нещичко от ”Три етажа под Ада” и малко от новия ми проект хихи
dizzyimag
В събота открих и закрих фитнес сезона ( не ме слушайте обичам да тренирам) и сега имам дяволска мускулна
dizzyimag
Нямам високи очаквания за 2019, но все пак ”Честита Нова Година”.
dizzyimag
Стояли ли сте някога посредата на някой ред, питайки се ”Това ли исках да напиша?”
dizzyimag
@ kartinnaa съмненията преди пускане на нов проект са равносилни на съмненията къде да работиш хаха
dizzyimag
Преглеждам записките си в тетрадката, която пиша от 1 година и разбирам, че всичко в нея разказва една история.
Сякаш 12 месеца пиша история, за която не съм разбрала. Чувствам се странно.
Готови ли сте да я чуете?
dizzyimag
Мина мноого дълго откакто последно обнових някоя от историите си, но ето ”Три етажа под Ада” най-накрая се завърна сред живите. Приятно четене и Честито Рождество Христово!
dizzyimag
Бронте е била права, наистина, когато си наранен пишеш най-добрите си произведения. Щастието е надценено, нов факт.
