Очите й се отвориха бавно. Сякаш искаше да се наслади още малко на тъмнината. Тъмнина, която й доставяше удоволствие и я успокояваше. Но уви, светлината беше по-силна и успя да прекрати така приятното усещане на усамотение.
Ана се протегна, издавайки нежен и очарователен звук, след което стана от леглото с известно нежелание. Тя беше дребна на ръст, с дълга до раменете, кестенява коса и детско излъчване. Очите й така зелени и тайнствени караха всеки да иска да я опознае, а устните й пълни и розови, приканваха ласкаво към разговор.
