Последната (18) глава на Rock Bottom ме накара да усетя пеперуди, все още ги усещам. По принцип не пиша тук, но реших да споделя с 9-те си последователя емоциите, които изпитвам след главата.
Сексуалното напрежение между главните герои може да се надуши от километри. Хари (главният герой) проследи Моли (главната героиня) и се престори, че ще ѝ навреди. Заби я в стена и прокара нож по бедрото ѝ, а сякаш това не беше достатъчно, за да затегне корема ми - тя го хвана за тениската, а той за врата ѝ и лицата им бяха на милиметри, МИЛИМЕТРИ! И дори не се целунаха! Вече почвах да си мисля, че ще припадна, защото си задържах дъха заради напрежението, което усещах. По-късно истински изнасилвач тръгна след нея и тя го помоли да се преструва на нейно гадже, след като си викаха и му каза, че го мрази. И главният герой беше готов да я остави да се оправя сама, защото е социопат, но в крайна сметка преби другия мъж до несвяст и прочетете диалога, моля ви се!
-Мъртъв ли е?
-Ще му се.
-Това беше...
-Безмилостно?
-Мило.
УМИРАММ! После се закачаха и почти не се изчукаха на едни стълби. И главата дори не е свършила. Всичко е толкова интензивно и като човек, който през живота си е чел само три фенфикшъна за Хари Стайлс, почти не се влюбих в него!
Ако не сте му фен или просто не харесвате фенфикшъни се заклевам, че ако прочетете последната глава, ще станете!
Поздравления и на авторката @hailey6e, защото не мисля, че ще успея да спра да мисля за главата, докато не качи нова!
Може би преувеличавам, но ако искате да пиша и за други книги, които ме карат да усещам пеперуди, ми съобщете. Ще се радвам да споделя вкуса си за книги с вас!
