@fly_1n_die
Първия ми успех като човек, така де - пишещ човек - започна именно от Уатпад. Когато започнах да пиша бях само 6ти клас, изгубена в мечтите си да срещна идол, както (без да се лъжем) повечето малки писатели тук. Спечелих едно две "състезания", тук-там по някое четене на история...И ето ме днес - най-накрая след толкова опити в различни конкурси...Първа награда на конкурса "Зелената планета" на национално ниво! И то с проза!
няма по-болезнено нещо от това да гледаш как любимото ти приложение, мястото където се е родило желанието да четеш става едно почти необитаемо пространство...
Какво се случи? Защо се случи? Какво стана с хората и къде сме всички ние?
@fly_1n_die наистина е тъжно, че толкова добри автори ги няма вече :') Лично аз се старая колкото мога да съм редовна тук, но не винаги се получава и не е същото...
Ayeeeee, broooo
липсва ми стария уатпад с много 11-12 годишни лигли, с много токсичност, фикове навсякъде за всички, всичко, всякога, просто...dayte mi 2017 pak, pls ;-;
Може ли да поговорим колко деградация във всяко отношение има в страната ни? Не? А може ли поне да се замислим относно това? Да, благодаря.
честита нова година на всички!
един наистина ценен съвет, никога не се занимавайте с неблагодарни страхливци, още повече ако в много случаи давате всичко от себе си.
искам ся тия дето нападахте Ууджин и "фалшивата" му компания без да изчакате за факти много бързичко да си дадете сметка че не ставате за фенове.
да точно така!
не ставате за истински фенове.
айде лек ви ден.
не сме чисти тея дето виним без да мислим и да почакаме да видим как седят нещата...
ама аз ви казах, че сте смешни. (особено в тая ситуация)
идете ся кажете, че правителството също е фалшиво и Ууджин в три часа го е правил с логота от нета.
комедия ли е, трагедия ли е и аз не знам!
това нямаше как да не го споделя тук.
на 5ти септември, тази година (2020) едно младо момиче на (горе-долу) нашата възраст (15 години) отне живота си.
навярно, не се филмирам много за самоубийства, но това е такова което ме накара да повярвам, че света в който живеем е адски токсичен.
не познавам историята много добре, но знам достатъчно, за да плача.
Бусе Мелиса е била тийнейджърка с любим стил музика като на повечето от хората тук в уатпад. К-поп. Харесвала е BTS. Това е било опора в живота ѝ, който никак не е бил лесен явно. Както споменах по-горе тя е отнела този свой живот днес. Споделила е (до колкото знам), че я е страх повече от баща ѝ отколкото от смъртта. И така накрая тя си е посегнала. Краят е ясен.
нещото което ме потресе повече е реакцията на някои хора. не всички разбира се, но все пак я има тази реакция.
в нашия развит свят, свят в който се борим да има равенство и справедливост ВСЕ ОЩЕ ИМА ХОРА които смеят да съдят вкуса на другите.
хората смеят да се "радват" и да твърдят, че е "по-добре", че Мелиса се е самоубила само защото тя е слушала корейска музика. смеят да са спокойни, че е мъртва само защото е слушала к-поп. смеят да се нарекат хора.
колко ниско трябва да паднеш, за да се "радваш" на смъртта на някой, който се е радвал на нещата които е харесвал докато е живеел?
колко нагъл трябва да си, за да се водиш човек ако правиш това?
в какъв свят живеем за Бога?
това е нещо наистина сериозно, не знам кой ще го разбере, но това е страшно сериозно.
(извинете ме за правописните грешки) #melisa
Тази история ме накара да се разтреперя. Чувам я за пръв път и единственото чувство, което изпитвам е отвращение. Със всеки ден, със всяка подобна история, със всеки лош коментар, отправен по адрес на човек, който не го заслужава, се отвращавам все повече и повече от света, в който живеем и от хората, с които живеем. Нямам думи да опиша колко е жалко това отношение. Не знам как можеш да кажеш, че е по-добре някой да си тръгне от този свят(особено на такава възраст)?! Особено когато не си познавал този човек?!
Радвам се, че докато е била на този свят е имала опората на тези 7 момчета, защото от личен опит знам, че тя е голяма. Искрено се надявам тя да е на по-добро място.
Сигурна съм, ченатези индивиди щд им се върне тъпкно заради думите си и лошото си отношение.
Хората наистина трябва да осъзнаем час по-скоро колко важни и сериозни са тези въпроси. За жалост обаче никой не го интересъва чуждото нещастие...
и всъщност това е убийство, защото тя е открила утеха в музиката, а другите са си позволили да я съдят заради стила. баща ѝ си е позволил да "постави" оръжието в ръцете ѝ. и така хората се превръщат в не само душевни убийци. хората се превръщат в буквалния смисъл на думата "убиец".
зАщО по дяволите не мога да си контролирам чувствата и емоциите щом стане въпрос за кръшовете ми?
имам чувството, че скоро ще полудея.
Страшно разочарована съм от Уатпад и ъпдейта с това, че трябва вече да плащаме и за това, че да имаме книги в библиотеката! Направо побеснях!
Аз имам интернет редовно вкъщи, и не ми е кой знае колко голям проблем, все пак излизам почти никога.
Но преди години още в периода когато родителите ми ги гонеше инат за интеренет, аз четях само от библиотеката си. И това реално погледнато беше периода в който прочетох над 400 истории за няколко месеца, без значение дали за завършени или не. Четях като луда, защото нямах редовен достъп до социални мрежи, където да си чатя 24/7 с приятелите си.
Но сега съм крайно разочарована за това, че вече трябва да плащаме за почти всичко тук. Първо активността, после някои книги, темите, а сега какво? Библиотеката не ти върши работа, ако нямаш нет или пари? Какво следва? Трябва да плащаме пари за да пишем по повече от 20 глави в една история?
Мисля сериозно да спра да се занимавам не само с това потънало до шията в идиотщина приложение заради хората които го поддържат, но и изцяло да спра да пиша. Гасне ми надеждата и музата като виждам какво се случва с Уатпад.
И не не говоря за хората тук, говоря изцяло само за самото приложение.
Извинете ме, ако съм допуснала грешки, умира ми се от безсъние, а съм твърде разтроена, за да проверявам.
@ sadlos_ver Като цяло, единствената причина, аз още да съм тук е защото имам недовършени истории и мисля след като ги приключа да се махам. Това приложения се промени изключително много и вече просто не е забавно, каквато всъщност е целта му.