jSTR13

Малко размишления...
          
          С годините човек се пита какво иска да прави с живота си...какво да учи да работи или понякога става едновременно
          
          Най- големият ми страх не е бил да работя работа от 8 до 6 в офис, а да загубя желание да правя нещо друго и да се оставя така до края на живота си, защото е по лесно и вече съм свикнала. 
          
          Имам чувството, че постоянно гоним нещо, което никой си няма напредстава какво е, но го гоним само защото другите бягат. 
          
          От толкова малки искат да решим какво да правим с живота си, че нямаме време наистина да помислим какво искаме да правим.
          
          Изкуството винаги е присъствало в живота ми до толкова че не съм му объщала внимание. От оцветяване на мидички до писане на стихове, от украсяване на торти до правене на нокти. 
          
          Никога не съм гледала на себе си като на онези артистични деца, които рисуват и никога не да гледали на мен така. Не са се обръщали към мен когато да класната й трябва някой който може да рисува. Не съм мислила, че мога нито да рисувам, нито да пиша, нито нищо, но ми харесва и защо не?
          
          Но съм затънала във всевъзможни неща, които ми взимат цялото време само защото това се очаква от мен или защото другите така искат. 
          
          "Ако нямам хубави оценки няма да вляза в елитна гимназия бля бля бля...матура, университет, работа... мисля че репертоара е познат на всички. 
          
          Диплома от университет която да не използвам само за да работя на бюро
          да плащам наем на апартамент който не харесвам, но ми трябва защото е в града заради работата...а ами мъж и деца. Нали някъде и тях трябва да вмъкна. 
          
          И не мога да тръгна по друг път, защото си пропилявам живота и се деля от колектива а трябва да съм част от него защото... ???
          
          Ето това е най-големият ми страх.
          
          Имам чувството, че съм уморена от живот, който още не съм започнала. 

Хора не знам какъв е проблема на приложението,  но от няколко дни се срива и не ми дава да редактирам, а сега видях че на следващата глава изобщо не е зачело нито една промяна през последните 2 часа... Много се надявам да си оправят проблема, защото няма да се разберем така 

Въпрос: 
          
          Иска ми се следващите глави да ги правя малко по- дълги. До момента на глава са между 1000 и 1500 думи, а аз искам да станат между 2000 и 3000 думи, затова ви питам...
          
          Кое предпочитате по- къси или по- дълги глави...
          
          
          Основната идея е че ако са по-кратки ще са повече на брой, но пък може би ако са по- дълги ще ми отнема повече време

Последните седмици не бях много активна, но сега планирам да се реванширам. Искам предварително да се извиня за многото грешки, които правя. Отново казвам, че пиша на телефон, защото не ми остава време да се добера до лаптопа и обикновено е късно вечер

Честит първи ден от мъчението за следващите девет месеца... (По данните от двете истории голям процент под 18 ги четат, така че Господ да ви е на помощ) 
          
          Не ме разбирайте погрешно вярвам, че знанието е едно от най- важните неща след здравето, но просто съм много против системата...
          

Така. Много ми се иска да завърша Nevertheless по- скоро...проблемът е че съм писала и писала и аз не мога да си разбера. Ако не сте забелязали пиша доста хаотично. Не мога в хронологичен ред. Днеска може да съм написала втора глава и утре вече финала. И после ги оправям, с което много се бъркам, защото вече не ми харесва или съм пропуснала да сложа някоя глава преди другата...
          
          Та това, което исках да кажа е че имам една глава, която се чудя дали да я вкарам в историята или да я причисля към драфт....
          
          
          И отделно имам поне едно 10 глави с различни ситуации, различни финали и от Hopelessness и от Nevertheless, които просто в момента никъде не ми влизат в историята, но сърце не ми дава да ги изтрия, затова накрая най- вероятно и тях ще публикувам под драфт. 

Познайте кой се наводни...чака ме много работа и ще опитам да качвам глави, но просто не знам дали ще ми стигне времето 

@jSTR13 както мислиш ти. Мислиш ли да я качиш някога?

@jSTR13 на какъв език е. Какво мислиш за книгата. Хареса ли ти как си я писала. Като си казала мислех много за книгата която си правила от години. Мисля че има ревност към двете сестри и мислият какво да направи другата сестра( така мислех. Сега не си спомням защото към 19:00 часа се събудих и не мисля много добре защото още ми се спи ) 

Замислих се... (а това не е хубаво) 
          
          Спомних си, че като бях на десет може би, а може и по- малка започнах да пиша "книга". Намерих я. Изписала съм 50 листа А4 формат на word документ...
          
          Беше за две сестри, нещо като фентъзи, изгубено кралство...супер а? Само че историята беше за предателство, постоянен тормоз, пак имаше отвличане, едната сестра се опита да убие другата пък отделно имаше и един момък дето мразеше едната сестра после той я спаси всъщност я отвлече, но ъм да извода е че...
          
          От малка съм си с отклоненията...
          
          А започнах да чета на 14 някъде...демек писах преди да съм чела...