Ако любовта би могла да те спаси,то не би ли могла да те погуби? Еквиваленти твърдения, над които малцина се замислят. Ако преживяваш нещо ежедневно,то се превръща в даденост. Като ритъма на човешкото сърце,което бие непрекъснато от самото ни раждане чак до нашия свършек. Но нима тази мелодия изпълнена от нас самите не е красива и достойна да бъде описана от някой творец? В литературния свят съм Виктория Сергеевна,а извън него съм Християна Германова. Когато бях дете мислех,че ще рисувам с четка и маслени бои, но след време разбрах,че не съм родена за това. Минавайки през личностната метаморфоза на тинейджърските години, отново хванах молива и белия лист. Този път обаче вместо лодки и пейзажи обрисувах листа с думи, описващи красивия пейзаж и паркираната на речния бряг лодка. Искам да създам нещо не за слава, а затова да изпълня душата на читателя с удоволствие от прочетеното. Изкуството все пак не е нещо,с което да се злоупотребява. Искам да опиша малките неща ,на които доста често не обръщаме внимание. Та дами и господа, приятно четене!