I hate it here--
Дори да искам да изтрия всяка една написана от мен история до момента, знам че наистина няма да мога, защото ги виждам като спомен от начина ми на мислене в така наречените тийнейджърски години.
Сега обаче като ги преглеждам отново ми става неловко, че някога това е бил моя начин на мислене, пропит с неизразени пубертетски емоции.
"Когато хормоните ти бушуват главата ти не те слуша", чак сега наистина мога да се съглася с това твърдение.