След толкова дълга гробна тишина от моя страна, мисля, че е крайно време поне да си редактирам профила. Имайки предвид, че това място е, ако не друго, то сантиментално до някаква степен за мен, не ми се иска просто ей така да забравя за него. Нови фикове - няма смисъл да очаквате, но е възможно да поразпиша нещо, в случай че се почувствам особено вдъхновена от институции/бъдещи работодатели/университет и преподавателите в него. Може и една дебела равносметка за живота след ДЗИ-тата, като ме удари екзистенциалната криза, че вече аз не съм ученичка... (Кога...? Какво...?) А може и просто да споделям за ежедневните си неадекватни творения преди да съм си изпила кафето, току-виж сте се посмели от сърце.
