Ще Ти Разкажа За Едно Момиче...
Ще ти разкажа за едно момиче.
Тя, приказката, не е най щастлива.
Но вече знам - повярвай ми, така е,
че и в тъгата зрънце смисал има.
Момичето е леко остаряло,
жена да я наричам - не прилича.
Защото ако никой не я гледа,
тя още с облаците тича.
В дъжда чадъра не отваря.
В снега пък ракавиците презира.
Ще се усмихне мило на клошаря.
И в мокрите врабчета ще се взира.
Понякога е страшно уморена.
От себе си най вече. И от всичко.
Така и не успя да стане зряла...
Да бъде зряла й е непривично.
Житейските уроци не научи.
Но може да ти рецитира Шели.
Ще те залее винаги с вапроси,
кахърите й не са бели.
И с нея ще си винаги на изпит -
тя лицемерието не прощава.
Един талант си има и го носи.
Да се раздава. И да се раздава...
Ако я срещнеш някога, кажи й,
че облъците са безкрайно важни.
Или не казвай нищо - прегърни я.
Голяма работа, че от дъжда е влажна.
Катерина Хапсали ...