Изгубих се между дните
Да бях гледала звездите
Мисли, черни задушават
Влезли в душата
Все за още се изкушават
Отстъпвам реалността за тях...
Да опитвам нещо да напиша
Защо е толкоз трудно напоследък?
Дори небето е трудно да опиша
От време дълго нямам аз напредък...
Сякаш чрез поправяне на една грешка може да си представим, че оправяме друга. Сякаш едно запълнено място, старо, забравено може да помогне на новото голямо място изпразнено от любовта...
И така за секунда старите мисли ужасни
Се завърнаха още по ужасни. Сега просто искам да си ударя шамар, а сълзите ми да падат по лицето. Но всъщност не става. О...вярно безчувствена съм за нея. За любовта и надали някой ще ме изкара от това някога