DropOfLove

Love your whole story, even if it hasn’t been the perfect fairy tale.

"За тогава, когато сега ще бъде някога."

Здравейте! 
          В този топъл, макар и дъждовен ден (при мен), бих искала да поразсъждавам върху един въпрос, който ми зададоха преди малко, а именно: "Защо красотата е ненавиждана?"
          Така:
          Защо решихте, че е ненавиждана? Всеки човек различно възприема тази дума, разбирам, но трябва да спрем да обръщаме внимание на повърхностното. В повечето случаи. Просто има моменти, в които се чувстваш удовлетворен, спокоен. Разхождаш се сред природата, лъчите на слънцето осветяват кожата ти, стопляйки те. Птичките пеят, наоколо хората изглеждат радостни. Въздухът ухае на... живот. Ако имаш възможността да съзираш пред себе си и вода, ще е чудесно. И си казваш: "Леле, каква красота!" Виждаш майка си сияеща, доволна, горда. Няма ли да си кажеш същото? Или да забележиш начина, по който изразяват любовта помежду си двама влюбени (може да бъдат съпруг и съпруга, да). Когато детенце тича към родителите си с огромна усмивка на лице и се хвърля в обятията им. Когато имаш привилегията да се наслаждаваш на уникален залез. Когато обхванеш с поглед нещо, привличащо вниманието ти. (каквото и да е то)
          Това за мен е "К Р А С О Т А" !
          Да, нормално е да си кажа в момент на възхищение : "Този човек / това момиче изглежда чудесно. Харесват ми очите му / й, косата му / й, дрехите му / й, походката му / й. "
          Хората сме завистливи същества, вглъбяващи се до такава степен в нещо, "хванало окото ни", че несъзнателно започваме да разсъждаваме по онзи лош, неправилен начин: "Аз също искам да... ; Не можеше ли това да се случи и на мен? ; Не е честно!" и прочие. Или още по-неприемливо : "Виж го / я пък този / тази !"
          *Тъй като надвишавам броя на допустимите символи, ще продължа мисълта си в коментарите*

Мила, годините са най-малкият ти проблем. Те не са никаква граница за творците. Аз също съм на 16 и винаги съм смятала, че точно тази възраст е началото на големите възможности и успехи, които предлага животът. Да, имаш време да разгърнеш потенциала си, защото си още в началото на писателството, но това, че си на 16 не бива да ти е пречка или оправдание да не направиш нещо по-голямо. Например да издадеш книга на тази крехка възраст е съвсем възможно и ти го пожелавам от цялото си сърце. Имаш добра душа и това се открива в думите ти. Все повече намирам сходствата между нас и съм благодарна, че те намерих. Беше съвсем случайно, но някак вътрешно нещо ми подсказа да те открия.
          
          Благодаря за комплимента. Знам, че имам хубав изказ (не се притеснявай, имам голямо самочувствие и когато знам нещо за себе си просто го знам, но никога не връщам комплименти, така че благодаря ти!), но книгите, които ще видиш в профила ми са постепенно израстване. Първата ми творба "Да принадлежиш на друг" е пълно клише и не е нищо особено според мен, но това беше първият ми голям проект някога и просто сърце не ми дава да го изтрия. Но "Червеният карамфил" е книга, с която се гордея малко или много, защото вложих много чувства в нея. Пиша всичко това, за да предотвратя разочарованието ти, когато прочетеш това-онова от мен. Книгите ми не са нищо особено освен аматьорски проекти и както казах по-горе - израстване.
          
          Радвам се, че коментарът ми те е докоснал и е оправил настроението ти! Обичам да правя хората щастливи, така че ти също ме накара да се усмихна.
          
          На "музи" си значи, а? Нищо ново, не се притеснявай. Но никога не се отказвай от писането. То е единственото нещо, или поне едно от малкото неща, които този свят не може да ти отнеме. Творците са си творци, дори когато не държат лист и химикалка в ръцете си, а думите им са все така блестящи и вдъхновяващи в сърцата им.
          

Здравей!
          От няколко дни преглеждам историите ти и всяка една от тях е пропита от реални и докосващи душата чувства, които ме карат да съпреживея, написаните думи заедно с авторката им. Имаш много точен изказ. Занимавам се с литература от години и постоянно намирам правописни грешки и неточно употребени думи, фрази и изрази, в творбите на много хора - било то в книги, в разговорната реч или където и да ти попадне погледът на билборд, реклама и т.н. Обаче в твоите книги, от които няколко щателно проверих (ще ми простиш тази моя малка дързост, но имам око на редактор и понякога несъзнателно се ровя между редовете за грешка - пунктуационна или правописна) не намерих грешка! Всеки израз беше на мястото си, всяка дума - правилно написана. Сравненията докосваха с перо сърцето ми и ме караха да се разнежвам. Усещах болката, пропита в думите и излиянията, които си имала смелостта да напишеш, свободно да се четат от непозната аудитория. Бях признателна във всеки един момент, с прочитането на всеки нов ред, затова, че си позволила на непозната като мен да се докосне до творец като теб. Да разкриеш душата си не е лесно, а в твоите творби излгежда толкова невинно, толкова правилно, че ме караш да си мисля, че не само аз изпитвам болка, тъга и всички минорни чувства, с които всъщност всяко живо същество се сблъсква.
          
          Няма да ти казвам колко прекрасно описваш емоции, какъв голям талант имаш или всички онези клишета, които често се срещат в коментарите на много читатели в този сайт. Ще ти изкажа признателност затова, че изповядваш чувствата си по този прекрасен начин, ще ти кажа, че творбите ти имат значение, защото точно от това изречение има нужда всеки един автор и най-вече ще ти призная, че ти имаш голям шанс да разгърнеш още повече потенциала си и да напишеш велики и значими неща в бъдеще.
          
          
          
          
          

Гледайки профилът ти погледа ми се успокоява, не знам как се случва този феномен ;д

"Get me a book as a gift. Your favourite book. Highlight the lines that makes you feel something. Make note on the passages that make you laugh. Mark down the things that make you cry. I want to see exactly the kind  of person  you are,  let me read what makes you, you."

ЛЮБОВ
          
          Когато някой
          те погледне
          дълбоко в очите
          и ти каже:
          'По дяволите,
          защо те срещам
          чак сега?'

Как си с математиката? 
          Може да съберем мен и теб, 
          да махнем дрехите си, 
          да умножим чувствата си 
          и да делим щастието си.

Hi, thank you so much for the follow, I really appreciate it. Have a lovely day/night :)