Да,нека продължава да ме дразни. Нека да продължава да ме убива. Нека продължи. Нека онези леки жени да го задоволяват. Нека да не му пука за тези,които мислят за него постоянно. Аз ще продължа да се самоизяждам отвътре. Аз ще продължа да страдам,докато не се разруша. Никой няма да ме разубеди или спре,защото вече ми писна от всичко и всички. Искаше ми се животът ми да беше нормален. Искаше ми се тези гласове в главата ми да не бяха там. Искаше ми се да не го бях виждала. Но съдбата реши да ми провали жалкият животец още повече! Е,не мога повече. Болката не се търпи. Не искам да ми казвате да го забравям или да го обиждам. Трудно е и не искам. Всичко около мен е толкова жалко,че се чувствам омекнала. Искам да бъда предишното си "Аз",но няма връщане назад. Колкото и да се самонаранавам, резултат няма. И да се самоубия,все тая ще е! И да говоря,колко ми е зле,никой няма да ме чуе. Аз съм никой. Аз просто съм едно кълбо от нерви и тъмни мисли. Чувствам се като боклук,но май няма смисъл и да пиша това.
