𝐄𝐘𝐀𝐍𝐀

The ocean
          is a poem
          without
          words.

i might
          be the
          writer
          
          but you'll
          always
          be the
          words

we drink the poison
          our minds pour
          for us
          and wonder
          why we feel so sick

She was a giver.
          Always poured,
          too much of 
          love.
          
          Never realized
          watering a rock
          doesn't make it soft.

Научих, че любовта не боли, това, което боли, е липсата на любов.  Че понякога се надяваме, че същият човек, който ни е наранил, е същият човек, който ни лекува, но не може да бъде.  Лекува с любов и уважение към теб.  В деня, в който разберете, че вашият партньор не е там, за да запълни празнините ви, че всичко е във вас и винаги е било във вас, в този ден ще започнете да се лекувате.
          

“Поетът е една оголена, подвижна рана,
          поезията е страдание и вик сред океана.”
          
          
          Из “Честен кръст” (IV. стихотворение) - Борис Христов (1982)

Две души
          
          
          Аз не живея: аз горя. Непримирими
          в гърдите ми се борят две души:
                  душата на ангел и демон. В гърди ми
                  те пламъци дишат и плам ме суши.
          
          И пламва двоен пламък, дето се докосна,
          и в каменът аз чуя две сърца…
                 Навсякъде сявга раздвоя несносна
                 и чезнещи в пепел враждебни лица.
          
          И подир мене с пепел вятъра навсъде
          следите ми засипва: кой ги знай?
                   Аз сам не живея - горя! - и ще бъде 
                   следата ми пепел из тъмен безкрай.
          
          
          Пейо Яворов (1907)