𝐄𝐘𝐀𝐍𝐀

          Аз съм всички сезони.
          И те живеят в мен —
          едновременно.

Аз съм буря.  Но имам сърце. 
          И то не спира.

Поезията е моето страдание и моето спасение,
          вик, загубен сред бездната,
          глас, който тихо умира,
          но все пак продължава да мечтае.

Катарзис —
          не е край, а начало,
          преобръщане на мрака в светлина,
          победа на чувствата над заблудите.
          

But we cannot simply sit and
          stare at our wounds forever?

And sometimes I have kept
          my feelings to myself because 
          I could find no language to
          describe them in.

If I knew then what I know now,
          I would've stayed strangers with
          a lot of people.

The ocean
          is a poem
          without
          words.

i might
          be the
          writer
          
          but you'll
          always
          be the
          words

we drink the poison
          our minds pour
          for us
          and wonder
          why we feel so sick